Няма нужда да отбягвате света, защото светът не може да ви въздейства, когато сте със Знанието. Когато сте със Знанието, вие сте тук, за да служите на света. Тогава светът престава да бъде личност. Той не е непрекъснат извор на дискомфорт и разочарования. Той ви дава възможност да давате и да възстановявате истинското си разбиране. Не търсете усамотение във възвишени неща, защото целта ви е да давате на света. Позволете на света да бъде това, което е и вашето осъждане няма да ви преследва отново и отново. Без осъждане единственото, което трябва да правите, е да давате. Това ще ангажира Знанието във вас да дава и вие ще сте средство на даването.
Мислете за това сега. В двете практически сесии се опитайте да изживеете присъствието на Знанието в живота си. Не искайте нищо от него. Не му задавайте въпроси. Опитайте само да го почувствате, защото така всичко, което търсите, се завръща към вас без усилия от ваша страна. Използувайте дисциплина само, за да направлявате мисълта си в нужната посока. Веднъж ангажирана по този начин, тя сама ще се завърне към Знанието. Защото това е дестинацията, в която тя е любов, истински партньор и другар в живота.
Упражнение 118: Две 30 мин. практически сесии.