На кого можете да се доверите?

Във времена на големи промени много неща се разкриват. Разкрива се слабост, разкрива се корупция, разкрива се некомпетентност – в правителствата и институциите, както и в хората навсякъде по света. Изправени пред големи промени, хората започват да откриват истинското състояние на своята природа и конституция, както и дали основата им е здрава или не.

Човечеството сега е изправено пред Великите вълни на промяната, които идват към света: влошаване на околната среда, намаляващи ресурси, бурно време, променящ се климат, нарастваща политическа и икономическа нестабилност и реален риск от война между групи нации за останалите ресурси.

Нарастващото човешко семейство пие от бавно свиващ се кладенец. Напрежението, което това ще произведе – неочакваните последици, разпадането на икономиките – всички тези неща ще се разкрият с течение на времето.

Хората ще се окажат далеч по-несигурни, отколкото може би са вярвали, че са били преди. Това ще промени техните приоритети и фокус в живота и ще възникне въпросът за доверието. На кого можете да се доверите? На какво можете да се доверите? Можете ли да се доверите на себе си? Можете ли да се доверите на други хора? Можете ли да се доверите на вашите идеи, вярвания или предположения?

Толкова много неща ще бъдат поставени под въпрос, че може да почувствате, че не можете да се доверите на нищо – че всичко е в състояние на промяна и нестабилност. Онова, на което сте разчитали преди, сега се променя, разпада се или се руши. Може да почувствате, че не можете да се доверите на вашите лидери, на правителството, на икономическите или религиозните институции. Хората може да поставят под съмнение основите на своите религиозни вярвания и институции. Недоволството на хората спрямо други групи и нации ще се засили, докато те търсят кого да обвинят.

Вие навлизате във време на голяма нестабилност и несигурност, което ще породи у хората най-различни страсти, идеи и реакции. Повечето от тях ще бъдат нездравословни и неблагоприятни. Ще трябва да откриете здрава опора в самите вас, докато основите на обществото и организациите около вас биват подлагани на изпитание или изпадат в хаос.

Тук доверието не може да се гради върху надеждата. Надеждата е твърде слаба и твърде лесно бива попарена, разочарована и срината. Доверието ви трябва да бъде насочено към нещо по-велико – както вътре във вас самите, така и в другите хора.

С наближаването на Великите вълни и засилването на тяхното въздействие, може би със смут ще установите, че толкова много неща, на които преди сте се доверявали или разчитали, сега изглеждат слаби и уязвими. Хората ще изглеждат слаби и уязвими. Правителствата ще изглеждат слаби и уязвими. Дори най-твърдите ви убеждения относно вашата нация или религия може да изглеждат слаби и уязвими. Това ви принуждава да се обърнете към самите себе си и изисква преоценка – една много сериозна и дълбока преоценка.

Мнозина са изградили целия си живот върху надежди и очаквания, стъпили на слабата и крехка основа на човешкото общество. Ще видите колко лесно правителствата изпадат в паника и колко лесно големите институции могат да се сринат или да се разклатят. И това ще ви разтърси.

Може би ще потърсите някого, когото да обвините. Може би ще се нахвърлите върху другите. Може би ще изразите гняв и разочарование, но това всъщност не решава същинския ви проблем или основната ви потребност в случая.

Възниква въпросът: на кого можете да се доверите, на какво можете да се доверите? Всеки се доверява на нещо. Дори и да става дума за недоверие, човек все пак се доверява на нещо. Може би се доверява на промяната. Казва си, че всичко ще се промени, и именно в това влага вярата и доверието си. Дори и най-циничната гледна точка съдържа в себе си доверие. Човек се доверява на цинизма си. Доверява се на идеите си. Доверява се на възприятията и на позицията си в живота, дори това доверие да е погрешно насочено.

И така, във времена на големи промени, несигурност и сътресения ще възникне въпросът: на какво можете да се доверите? Къде ще вложите вярата си? Когато се огледате – ако гледате сериозно, ако наистина се стремите да виждате, а не просто да съдите – ще бъде трудно да отговорите на този въпрос. На какво наистина можете да се доверите? Какво виждате такова, че да не се срине пред очите ви, да не се окаже слабо и уязвимо или пък съвсем различно от това, което изглежда?

Това ще бъде криза на вярата за хората навсякъде – дори в богатите нации, където надеждата, вярата и предположенията са по-широко разпространени и очевидни, отколкото в по-бедните страни, чиито жители са склонни да бъдат малко по-реалистични. Фантазиите и угаждането на собствените желания нарастват с материалното благополучие, но заедно с това се засилва и откъсването от живота – откъсване от човешката същност, откъсване от самата реалност.

Бог е създал един по-дълбок ум във вас – ум, който не изпитва страх; ум, който не е в конфликт със себе си; ум, който не съди и не осъжда другите; ум, който е сигурен и стабилен; ум, способен да посрещне големи промени и сътресения с решителност и вътрешно равновесие; ум, наричан Знание. Той се нарича Знание, защото е свързан с вашата способност за дълбоки преживявания на разпознаване и проумяване. Тези преживявания могат да влязат в противоречие дори с вашите собствени идеи и убеждения, тъй като не са ограничени от тях.

Вашият по-дълбок ум е толкова различен от интелекта ви; от ума, обусловен от обществото; от личния ви ум, моделиран от културата, семейството и дори религията – моделиран да мисли като другите, да бъде покорно подчинен и зависим от външни сили; да бъде убеждаван и манипулиран, направляван и умиротворяван.

Ето защо хората казват едни и същи неща, мислят едни и същи мисли и вършат едни и същи неща. Като стада добитък, те биват направлявани и подтиквани да вярват ту в едно, ту в друго, докато правителствата и лидерите непрестанно ги уверяват, че се грижат за благополучието им и че те ще бъдат в безопасност и сигурност.

Но пред лицето на Великите вълни на промяната тези уверения ще се окажат слаби и прозрачни. И в толкова много случаи ще се окажат напълно неверни. Тогава хората ще бъдат възмутени. Ще бъдат шокирани. Ще бъдат потиснати. Ще се чувстват предадени. Ще се чувстват подведени. А те наистина са били подведени – и самите те са се заблуждавали.

След като са преотстъпили властта и силата си на други сили, на други хора, на правителства или на определени вярвания и предположения, сега те се чувстват наистина уязвими. И е по-малко вероятно да се доверят на бъдещи уверения.

Това е едновременно опасно и здравословно. Опасно е, защото хората могат да предприемат крайни действия, които не са в техен най-добър интерес. Могат да осъждат другите, опитвайки се да намерят виновник, тъй като самите те все още не могат да поемат истинска отговорност за живота и състоянието си, затова трябва да обвинят някой друг. И ще отправят тези обвинения с ярост. Може би ще обвиняват народи от други държави, което ще доведе до още по-голямо неразбиране и до риск от конфликти и войни. Така реагира личният ви ум на промяната – със страх, паника, раздразнение, осъждане и дори с насилие: насилствени мисли, насилствено поведение, насилствени намерения.

Но вашият по-дълбок ум изобщо не реагира по този начин. Той разпознава Великите вълни на промяната. Той разбира липсата на подготовка и осъзнатост у хората. Той вижда проблемът. Той разпознава проявленията на този фундаментален проблем: че хората не са свързани със Знанието в самите себе си, поради което не виждат, не знаят и в резултат на това не действат мъдро.

Те позволяват да бъдат водени от хора, които печелят от тях. Те може би получават известна сигурност и благосъстояние, но плащат висока цена за това. Те са готови да повярват, защото искат да вярват, защото се страхуват да не повярват и защото чувстват, че нямат силата да мислят извън рамките на тези уверения. В основата си това е проблем, произтичащ от липсата на осъзнатост за Знанието у хората.

Какво бихте предпочели – да бъдете водени от правителство, от финансова институция или от Бог? Вашите лидери може да са също толкова слепи, колкото и всички останали; да живеят с погрешни представи и да вярват твърдо и пламенно в собствените си идеи и в правотата на действията си – като слепци, водещи други слепци. Вие искате да вярвате, защото се страхувате да не повярвате; защото без това – на какво бихте могли да се доверите?

Този шок е полезен, тъй като ви дава възможност да осъзнаете колко слаба и крехка е основата на човешката цивилизация и колко податливи на грешки са всички хора. И ще видите, че у хората наистина съществува нещо друго – макар може би да го забележите само у неколцина – което е истински мъдро.

Вие изпитвате естествено доверие към хората, които проявяват тази мъдрост и състрадание. Разбира се, тези хора не са съвършени. Те могат да допускат сериозни грешки, но те притежават и определено качество, което ги отличава от останалите и естествено буди у вас уважение и доверие. Макар да грешат, те действат според по-висок стандарт. Те наистина са тук, за да служат, и това надхвърля личния им интерес. Причината е, че разпознавате Знанието у тях – една по-дълбока сила, по-голям стимул и по-истинска мотивация.

Да се ​​освободиш от илюзиите и да се разочароваш от другите – както и от лидерите в управлението, бизнеса и религията – е здравословно, защото това те подтиква да преосмислиш собствените си убеждения и предположения, както и да допуснеш съществуването на по-дълбока сила в теб, която е много по-надеждна и постоянна. Това отваря вратата. Съществува възможност да стигнеш до това прозрение. Но то не е гарантирано.

Във времена на големи промени и сътресения хората вършат много неразумни неща. Те нараняват другите. Може дори да наранят самите себе си. Но съществува шанс да осъзнаят, че в тях има по-дълбока сила и присъствие, които не са плод на социално обуславяне или на наложени обществени модели. Те не са продукт на култура, убеждения или традиции.

Тук, вътре във вас, се крие нещо изключително нестандартно – един свободен ум; ум, който е непокварен; ум, който е недосегаем за убеждаване и манипулация. Това не е умът, с който мислите в ежедневието си. Това е един по-дълбок ум.

Хората казват, че вярват на себе си. Може дори да заявят, че ще се доверяват единствено на себе си. Но на какво точно в самите себе си се доверяват – на своите идеи, убеждения, предположения, политически възгледи или религиозни вярвания?

Какво имат предвид в случая? Дали ще се доверят на емоциите си, които толкова лесно могат да бъдат разпалени от страх, разочарование и обвинения? Дали ще се доверят на естествените си инстинкти, които в много случаи могат да бъдат наистина агресивни и разрушителни? На какво в самите себе си ще се доверят? За какво говорят хората, когато казват, че ще вярват на себе си? Това може да бъде също толкова неразумно и илюзорно, колкото и да влагате цялата си вяра в някаква институция или група държавни лидери, които всъщност не познавате, тъй като това означава да се доверите на същия повърхностен интелект. Да вярвате в собствената си социална обусловеност всъщност не се различава от това да вярвате в чуждата социална обусловеност. Това е вяра в едно и също нещо.

Вие може би смятате, че имате по-голям контрол върху вашата социална обусловеност, но повечето хора всъщност нямат такъв. Те просто я следват робски и когато тя ги разочарова, се опитват да прехвърлят вината извън себе си. За да избегнат самообвиненията, те се опитват да обвинят другите, търсейки някого извън самите тях, върху когото да излеят гнева и разочарованието си.

Да кажете, че се доверявате на себе си, би било наистина разумно само ако говорите за Знанието, но Знанието съществува отвъд пределите и обсега на интелекта. То не може да бъде разбрано интелектуално, тъй като е сила и мощ, по-древни и по-трайни от вашия личен ум. Това е все едно да искате от едно дете да разбере реалността на своите родители.

Знанието функционира на различно ниво. То не е от този свят, но присъства в него, за да изпълни мисия, да преживее и изрази една по-висша цел. Това е вашата мисия и вашата по-висша цел. В тази светлина разочарованието и радикалната промяна – колкото и трудни или стресиращи да са те – всъщност могат да бъдат полезни. Ако се разглеждат от позицията на Знанието, тогава Великите вълни на промяната се превръщат в идеална възможност да изразите една по-велика цел и да поднесете по-значими дарове на човечеството.

И все пак вие гледате трезво, защото разбирате огромните рискове от човешко страдание и загуба на живот тук, така че не подхождате към това лекомислено. Ситуацията е много рискована. Промяната, ако е истинска, крие големи рискове. Изходът не е гарантиран. Хората може да не се справят добре или дори да не оцелеят. Знанието гледа на това много трезво. То не подхожда лекомислено. То не е толкова самоуверено, че да гарантира изходът, но това не е неговият проблем или акцент. То е тук, за да служи.

Тъй като е безсмъртно, то не се страхува от смъртта. То просто не иска да изпусне тази възможност да служи. След като е направено толкова много, за да се появите на този свят, и след като е оказано толкова голямо влияние върху живота ви, за да не допуснете ужасни грешки, да не пропилеете живота си преждевременно или да не унищожите възможността си да допринесете за един свят, който има нужда от това – Знанието определено иска да ви съхрани: да запази ума ви, мислещия ви ум и тялото ви. В този смисъл то ще ви защитава и ще ви води с мъдрост, каквато не бихте могли да откриете никъде другаде.

Знанието гледа на света по съвсем различен начин. То вижда нуждата от Знание. То осъзнава, че дори в условия на изобилие хората могат непрекъснато да предават себе си и да подкопават бъдещето си. То вижда отвъд илюзията за успех и провал. То вижда дори отвъд илюзията за любов и страх, защото повечето хора не разбират какво всъщност представляват любовта и страхът. То вижда Знанието и нуждата от Знание в света. То гледа със състрадание. То гледа с мъдрост. И то гледа без самозаблуда. То вижда проблемът. То вижда рисковете. То вижда нуждите. То винаги наблюдава. То не се увлича по фантазии. То не се разсейва. То не се поддава на обещания за любов, блаженство и просветление. Но същевременно то не се ужасява от света с неговата жестокост, страдание и деградация.

Вашият личен ум не може да мисли по този начин. Можете да се опитвате да се пречистите. Можете да се отдадете на десетилетия духовна практика, но личният ви ум не е способен на това. Той все още е продукт на света.

Хората се опитват да издигнат интелекта си над грешките, илюзиите и погрешните тълкувания, но установяват, че могат да стигнат само донякъде. И тогава преживяват осъждане или порицание, страх или обвинение, похот или желание, и осъзнават, че всъщност това е същият онзи стар ум. Може би са станали по-обективни. Може би се влияят по-малко от този личен ум, но това си остава същият стар ум.

Точно както не можете наистина да промените тялото си без крайни действия или осакатяване, така не можете и съществено да промените външния си вид отвъд определена граница. Не можете да промените личния си ум отвъд определена граница. Онова, което се променя, е отношението ви към него.

Вместо робски да следвате мислите и чувствата си, мислейки, че умът е вашата същност, вие започвате да гледате на него по-обективно. Виждате, че мислещият ум – вашите мисли, убеждения и нагласи – всъщност не е това, което сте вие. Той е външен израз на вашата същност, но истинската ви същност е нещо по-дълбоко и значимо.

Това е като да гледате повърхността на океана – един ден тя е спокойна, на следващия – бурна; тя постоянно се променя и е подвластна на ветровете на света. Дали познавате океана, само като гледате повърхността му? Разбира се, че не. Не можете да видите живота, който океанът крие в себе си, гледайки само отгоре. Може би ще забележите следи от някои форми на живот – китове, делфини, риби – но не можете да видите какво наистина живее в този океан. Не можете да застанете на планински връх, да погледнете към гората долу и да знаете всичко, което живее в нея, освен ако не сте живели там. Не гледайте ума – повърхността – с мисълта, че го разбирате.

Дълбоко във вас съществува Знание. То е по-дълбокият ум във вас – ум, толкова различен от вашия интелект, че дори не могат да бъдат сравнявани. Този ум знае. Този ум вижда. Този ум чака. Този ум направлява.

Защото Бог знае, че светът е изключително труден, а животът в състояние на разделение – изключително опасен. Ето защо Бог е вложил Знанието във вас, за да ви напътства, да ви закриля и да ви води към откриването на по-висшата ви цел в света – сред самите обстоятелства на света такъв, какъвто е, и такъв, какъвто ще бъде.

Не сте изпратени на този свят, за да си осигурите състояние на постоянен комфорт и самоувереност. Изпратени сте тук, за да работите, да постигате неща и да изграждате дълбоки връзки с другите. Да търсите нещо отвъд това или да мислите неща, които противоречат на това, е форма на предателство към самите вас.

И все пак, нима културата ви не насърчава точно това? Нима обществото ви не цени това – това предателство към себе си, – като ви подтиква да бъдете могъщи и богати, да изпитвате удоволствия, да живеете в охолство, да бъдете обект на възхищение и страх?

Визионерите и светците на обществото може да бъдат обречени на бедност и преследване, но богаташите му биват идеализирани и почитани. Нима искате да подражавате на онези, които са изгубили връзката си със Знанието и са се отдали на стремежа към власт и привилегии в света? Нима това желаете за себе си?

Разбира се, нужна ви е известна степен на сигурност. Основните нужди трябва да бъдат задоволени. Нуждаете се от стабилна среда. Нуждаете се от възможности. Да, разбира се. Знанието знае това и го подкрепя. Но хората наистина са превърнали това в нещо, далеч надхвърлящо истинските им потребности.

И така, вие водите един отклонен от естествения ред живот – живот, който е постоянно нестабилен и движен от страх и алчност. Това е изкривяване, а в някои случаи – и мерзост. Във времена на големи промени най-сетне осъзнавате, че не можете да се доверите на този начин на живот. Може би вярата ви в него ще се разклати. Може би робската ви привързаност към него ще бъде разклатена и подложена на съмнение. И това е нещо добро, разбирате ли?

В периоди на привидно благоденствие хората спят. Малцина поставят под въпрос състоянието си, смисъла на живота си или стойността на това, което вършат. Но във времена на разочарование хората са много по-будни и загрижени. Това поражда у мнозина здравословен процес на себеизследване и преоценка.

Ако тази преоценка е успешна, тя ще ви отведе до Знанието. Ако разочарованието се окаже полезно, то ще ви отведе до Знанието. Ако съмнението в самите вас е градивно, то ще ви отведе до Знанието. Ако разочарованието ви донесе истинска полза, то ще ви отведе до Знанието.

Вие не разбирате какво е Знанието. Може би си мислите, че то е слабо и мимолетно – някаква романтична представа, надежда или пожелание. Може би смятате, че не е достатъчно солидно, за да бъде истинска опора в живота ви. Вие все още цените вашите технологии. Вие все още държите на вашите институции, вярвания и идеи, мислейки, че те ще спасят вас и света.

Но погледнете личностите, оказали най-голямо благотворно влияние върху човечеството през вековете, и ще видите, че те са били водени от по-дълбока и всеобхватна сила, както и от по-истинно намерение. Те са проявявали по-голяма смелост и почтеност. Водело ги е Знанието – точно както и вие трябва да бъдете водени от Знанието.

Как можете да се доверите на Знанието? Вие рядко го усещате. То не е налице, когато го поискате. То не ви дава това, което искате. То не отговаря на всичките ви въпроси. То не ви успокоява така, както бихте искали. Как можете да се доверите на това нещо, наречено Знание?

Като всичко останало, истинското доверие трябва да се гради върху опита. То не може да бъде просто надежда, желание или идея. Изграждате доверието си в Знанието, като следвате Знанието и виждате как то въвежда в живота ви хора и ситуации, възможности и прозрения, които иначе не бихте открили.

Учите се да се доверявате на Знанието, защото осъзнавате, че то не се поддава на заблудите на света и че по някакъв начин сте имали усещания или предчувствия за нещата, преди те да се случат. Усещали си вътрешна спирачка, преди да допуснете грешки. Чувствали сте насърчение, но не сте го последвали. Избирали сте според предпочитанията си, които се основават единствено на страха – страха, че няма да притежавате нещо. Следвали сте ги, докато по-дълбоката ви същност ви е казвала нещо друго. Искали сте да притежавате дадено нещо, но Знанието вътре във вас е мълчало, без да проявява някакъв интерес.

С течение на времето и натрупания опит в предприемането на Стъпките към Знанието, вие започвате да виждате огромната разлика между начина, по който Знанието реагира на нещата, и начина, по който реагират вашият интелект и ум; виждате колко много енергия хабите за неща без стойност или значение – преследвайки неща, които нямат никаква стойност или последици: емоционалните ви изблици, гнева, отдаването на самосъжаление. Всички тези неща се случват, а Знанието просто присъства.

Тук виждате контраста: личният ви ум е като повърхността на океана – винаги бурен, винаги променлив, винаги разтърсван от света и външните сили. А съществуват и по-дълбоки води, които всъщност движат океаните по целия свят. И под повърхността кипи по-велик живот.

С течение на времето този контраст ще ви покаже недвусмислено, че във вас съществува по-висш интелект, който не функционира на същото ниво като личния ви ум; че хабите жизнената си енергия в реакции към външни неща, докато в действителност вътре във вас има по-дълбоко съзнание, което не се влияе от тях. То наблюдава и чака. То се опитва да държи живота ви в правилната посока, да не ви позволява да се отклоните твърде много от пътя, да ви възпре да отдадете живота си на хора, места или неща, преди дори да сте разбрали какъв е самият ви живот.

Колко хора са встъпвали в сватбения си ден с чувство на вътрешна сдържаност – усещане, че Знанието се опитва да ги спре да отдадат живота си, преди дори да знаят кои са и накъде отиват? Колко хора са се поддали на чуждите намерения в това отношение? Натискът на семейството, очакванията на родителите, наставленията на религиозните водачи, общият натиск на културата – всичко това ги тласка към живот, който всъщност не е техният; принуждава ги да вярват, да приемат и да се съгласяват с обстоятелства, които не отразяват истинската им съдба и предназначение в света.

Трагедията на това явление е навсякъде – сред богати и бедни, навсякъде. Вие знаете какво представлява това, защото и самите вие ​​сте били подложени на него. Това е истинската дилема на живота ви. Това е битката вътре във вас самите.

Знанието не води битки. То просто следва посоката, в която трябва да върви. То има съдба тук, в този свят. Това е вашата съдба – съдбата да срещнете определени хора и да изпълните определени задачи.

Не си мислете, че това, с което се занимавате в момента, и хората, с които сте сега, олицетворяват тази съдба, защото в повечето случаи това не е така. Не използвайте това като оправдание за настоящите си ангажименти.

Можете да убедите ума си, мислите и чувствата си, защото търсите потвърждение и не искате да се изправите пред факта, че сте допуснали много грешки и сте взели погрешни решения. Но не можете да убедите Знанието. Нито пък можете да убедите когото и да било друг, който е силен в Знанието. Те ще разчетат истината веднага. Точно както виждат същността на всеки хитър и изобретателен похват, който хората създават за себе си или приемат от другите, за да си осигурят предимство.

Това е силата на Знанието. То не може да бъде измамено. А след време – особено пред лицето на великата промяна – сами осъзнавате, че не искате да бъдете лъгани. Не искате да посветите живота си на неща, които нямат същност, стабилност или бъдеще. Не искате повече да се сблъсквате с такъв вид разочарование и неудовлетвореност.

Тук разочарованието наистина може да ви послужи, като ви насочи към Знанието. Тук честността относно чувствата ви – вместо преструвката, че сте по-щастливи, отколкото сте в действителност – ще ви бъде от полза. Това е началният етап на освобождението. Да продължавате да вярвате в неща, които не са реални, означава просто отново да обречете себе си и живота си на бъдещи разочарования.

Знанието ви зове. То ви дава напътствия всеки ден. То не разговаря с вас така, както умът ви говори или както вие говорите на себе си. То по-скоро прилича на притегателна сила. То се насочва към определени неща, а не към други. То задава посока. То е влияние. То е сила.

Умът ви – мислещият ум – може да бъде убеден в какво ли не или пък разубеден от нещо. Но Знанието просто има посока. Може би то ще ви каже: „Не правете това. Не казвайте това. Не се обвързвайте с това. Следвайте това. Отдайте се на това.“ Това е всичко, което то изрича. То не е бъбривец, който непрекъснато говори, опитвайки се да се успокои, да бъде приет или да впечатли другите. Виждате ли, то е толкова различно – освежаващо различно.

Изпратени сте на този свят с определена цел. Знанието пази тази цел. Знанието движи тази цел. Знанието е тук, за да не допусне да се разпилеете по други неща, да се обвържете прибързано или да допуснете фатални грешки. То е тук, за да ви води, но вие трябва да дойдете при Знанието. Трябва да се научите да пребивавате в Знанието, да изградите връзка с него и да извървите Стъпките към Знанието.

Тъкмо мислещият ум е този, който трябва да отстъпи тук. Знанието не е тук, за да ви бъде слуга. Вие сте тук, за да служите на Знанието. Виждате ли, именно тази разлика е от решаващо значение за преживяването ви и за това какво ще можете да видите, да узнаете и да направите.

В началото хората възприемат Знанието като ресурс. „Е, просто искам да получавам прозрения, когато ми хрумне, така че ще отида и ще попитам Знанието“ – сякаш то е някакъв личен съветник, някакъв ресурс.

Знанието не е ресурс за интелекта. Интелектът е ресурс за Знанието. Това представлява пълна промяна, виждате ли – повратна точка; сякаш трябва да преминете от другата страна на планината вътре в себе си. И точно затова това е пътуване, което включва много стъпки. Знанието няма да позволи да бъде използвано като ресурс за вашите блуждаещи желания. То просто остава мълчаливо, а вие ще си мислите, че го няма.

Намеренията ви трябва да произтичат от по-дълбоко място във вас самите и с течение на времето трябва да изградите доверие, че Знанието съществува – че то е могъщо и мъдро. Бог не изисква от вас да вярвате в това още в началото, но трябва да започнете да изграждате връзка със Знанието и да видите, че то държи ключа към вашето благополучие, успех и истинско призвание, независимо от външните обстоятелства. Те са просто проблеми за решаване.

Началото на пътя ви към Знанието ще изисква задълбочена преценка на това къде се намирате, какво правите, с кого сте, какви са силните и слабите ви страни, ресурсите и недостатъците ви – всичко. Ако сте в по-зряла възраст, ще трябва да извършите тази преоценка много задълбочено, тъй като посоката, в която е предопределен да се движи животът ви, и сегашното ви състояние не съвпадат. Затова трябва да преосмислите всичко, което правите, и да разгледате как сте стигнали дотук. Учението в Пътят на Знанието ще ви покаже как да направите тази преценка така, че тя да ви донесе мъдрост и прозрение, а не просто да доведе до още по-голямо объркване и отчуждение от вас самите.

На кого и на какво можете да се доверите? В действителност съществуват само два избора. Има Знание и има всичко останало – Знанието във вас и Знанието в другите. Изборите са прости, но изискват много дълбока проницателност, за да бъдат разпознавани всеки ден. Именно тази проницателност трябва да развивате – и ще развивате, докато виждате контраста между Знанието вътре във вас и всичките лутания на личния ви ум.

Тогава ще видите на какво наистина може да се вярва. Тогава ще видите кое трябва да служи. Ще видите силата. Ще видите, че умът и тялото са инструменти, чрез които Знанието се изразява в света. И ще видите, че Знанието олицетворява истинското ви „Аз“, по-дълбоката ви същност и по-дълбокия поток на живота ви.