Да видиш какво предстои

Хората искат да знаят какво предстои за човечеството. Те искат да бъдат успокоени. Те искат да знаят, че вложенията им в света са сигурни. Те искат очакванията им да бъдат потвърдени. Те не търсят истината, а искат страховете им да бъдат разсеяни, да заглушат нарастващата тревога, която може би изпитват относно бъдещето на човечеството.

Те се съсредоточават върху проблемите на настоящия момент, тъй като те изглеждат разбираеми и може би решими, докато по-големите проблеми са объркващи. Те се чувстват слаби и безсилни пред тях. Те оставят това на експертите – които и да са те. Или пък смятат, че провидението ще осигури бъдещето им, защото са истински вярващи.

Малцина са онези, които искат да погледнат отвъд непосредствените си обстоятелства, отвъд събитията на днешния и утрешния ден, на предстоящата седмица и месеци. Те имат своите планове, да, но не искат да виждат – въпреки че Бог им е дал очи, за да виждат, и уши, за да чуват, точно както е дал на птиците очи да виждат и уши да чуват. Птиците наблюдават и слушат, животните на полето също наблюдават и слушат. Но разумните създания, съществата, надарени със съвест... е, те са раздвоени или напълно избягват това.

Бог изпраща знаци. Светът показва какво е състоянието му и накъде се е насочил. Но кой може да го види? Кой може да откликне? Кой притежава смелостта и увереността да се изправи пред несигурността в по-голям мащаб – без отговори, без успокоения, без потвърждение на предпочитанията си, без сигурна представа, че вложенията им в миналото ще се окажат ефективни в бъдещето?

Хората искат много неща, но в повечето случаи целта е да защитят вече направените от тях инвестиции или да получат повече от онова, което желаят. Кой би искал да види, да узнае и да се изправи пред несигурността на смъртта? Хората смятат, че е по-добре да разчитат на уверенията, които сами си дават, и на онези, идващи от лидерите на нацията. Това е илюзорен рай. Това е фалшива надежда. И когато сполети хората, бедата изглежда внезапна и неочаквана.

Да, имало е признаци за проблем. Да, имало е знаци, над които те ще се замислят едва впоследствие. Но те не са видели какво предстои. Те не са забелязали огромната промяна в здравето си, в икономическото си състояние, в условията на труд или на работното място, в личните си отношения, в общността си. Не са видели какво предстои.

Така те понасят не само самите последици, но и шока от тях. Те изпитват гняв и разочарование, оплакват се от правителството, от лидерите, от богатите или от когото и да било друг, изглеждащ отговорен за тежкото им положение и трудностите, докато в действителност причината е била в това, че не са видели и не са реагирали навреме.

Птиците във въздуха и зверовете в полето нямат никакви гаранции, затова винаги следят внимателно заобикалящата ги среда. Умът им не им внушава, че всичко ще бъде наред и че няма нужда да бъдат толкова наблюдателни и бдителни. Те нямат ум, който да им казва, че някой друг ще се погрижи за проблема вместо тях. Те нямат ум, който да ги преследва със страхове – страх от бъдеща загуба, страх от липса, страх от отхвърляне, страх от нараняване, страх от смъртта.

Те не носят товара на предвиждането. Те нямат съзнание за бъдещето и миналото. Те не живеят в съжаление, опитвайки се да поправят миналото. Животът им е прост и първичен, но те демонстрират нещо, което по-интелигентните същества трябва да практикуват и да си върнат.

Повечето хора по света са изгубили визията, осъзнатостта и бдителността, необходими, за да живеят успешно и да придобият по-голяма увереност в себе си – онази сигурност, която идва от осъзнаването, че идвате от място отвъд този свят и че престоят ви тук е временен, служещ единствено за подготовка за следващия етап отвъд него.

Вашата увереност не е невежество. Вашата увереност не е наивност. Вашата увереност не е липса на интелект. Вашата увереност е по-голяма сила и мощ, дадени ви от Създателя – по-дълбок ум, постоянен ум, безстрашен ум, умът на Знанието.

Осъзнаването на бъдещето и миналото ви прави уязвими към огромен страх и тревожност, както и към тежестта на съжалението, скръбта и самообвиненията. Сякаш умът ви е едновременно тиранин и ужасен товар. Но под повърхността на този социален ум – този светски ум – се крие по-дълбокият ум на Знанието.

Ако искате да бъдете осъзнати и интелигентни, ако искате да планирате бъдещето, да създавате прекрасни неща и да променяте живота си и облика на света по благотворен начин, трябва да притежавате тази по-голяма сила, която да ви води. В противен случай ще се страхувате твърде много да виждате и да знаете; ще мислите, че това само ще увеличи товара от страх и тревожност; ще се опасявате, че то само ще засили притесненията и усещането за безпомощност и безнадеждност, които се спотайват под повърхността на всички онези идеи, с които се опитвате да потвърдите собствената си правота и да се успокоите.

Дори оптимистите са водени от страх. Техният оптимизъм се превръща в заместител на способността да виждат, чуват и знаят – да осъзнават състоянието си, заобикалящата ги среда и онова, което се задава на хоризонта. За да се чувстват по-добре в настоящия момент, те избират да бъдат слепи и да се самозалъгват с увереност, като слушат единствено онова, което потвърждава собствената им сигурност.

За известно време те сякаш намират облекчение и не са толкова нещастни, колкото онези, които притежават по-голяма осъзнатост – или поне така изглежда. Но положението им е същото и се усложнява от факта, че те наистина вярват, че нагласата им ще промени житейските обстоятелства.

По-голямото доверие трябва да извира от по-дълбок източник. Това поражда увереност, сила и решимост, които далеч надхвърлят обикновената вяра, самоконтрола или настояването светът да бъде такъв, какъвто искате или очаквате – живот в отричане, в илюзия, в страх.

Интелектът и осъзнатостта са тежък товар, докато не придобиете силата на Знанието и не му позволите да ви води, да ви даде очи, за да виждате, и уши, за да чувате, освобождавайки ви от постоянния товар на страха и тревожността.

Човешката цивилизация е на ръба. Изправени сте пред свят в упадък – свят с намаляващи ресурси и нарастващо население, свят на все по-голяма политическа и икономическа нестабилност, свят, в който основните жизнени ресурси ще бъдат застрашени и по-труднодостъпни. Но кой обръща внимание на това?

Обикновеният човек копнее за увереност, защото не черпи сила от Знанието. Обикновеният човек иска да се отдаде на хобита, удоволствия и развлечения, без да мисли за променящите се световни обстоятелства, които ще определят бъдещето и решенията му – и всичко това, защото му липсва силата на Знанието.

Дори лидерите в бизнеса, управлението и религията страдат от същата неспособност. Те вярват, че проблемите на деня ще се разрешат чрез някакво магическо събитие – било то от силите на пазара или от политическа идеология – сякаш едно размахване на вълшебна пръчица е достатъчно, за да промени курса и посоката на развитие на нацията и народът им.

И ако те наистина са осъзнати, ако Знанието у тях е силно, с кого могат да общуват? Хората, на които служат, нацията, на която служат, не искат да чуят тези неща. Те са твърде уплашени. Те са твърде слаби. Те са неподготвени. Те просто искат да вярват и да бъдат успокоени. Искат някой друг да се погрижи за проблема вместо тях.

Така че дори онези лидери, които притежават силно Знание и могат да видят променящите се обстоятелства в света и да реагират на тях, се оказват силно възпрепятствани и изолирани. Всичко, което съобщават сега, трябва да бъде съобразено и ограничено спрямо капацитета на онези, които ще откликнат на думите им.

Как можете да обвинявате лидерите, когато населението иска да бъде сляпо и неразумно? А онези, които не се борят за оцеляване и за запазване на притежаваното от тях, са се изгубили в своите хобита, интереси, любовни връзки, в обсебеността от собственото си здраве, в обзавеждането на дома си или каквото и да било друго. Те не виждат следващата голяма вълна на промяна, която предстои – следващото икономическо цунами. Не, те живеят на брега, слушат радио и се наслаждават на топлината на слънцето.

Вие, които имате възможността да чуете, да се подготвите и да откликнете на Новото Божие откровение, имате шанса да придобиете визията, осъзнатостта, силата и мощта на Знанието. Но трябва да се откъснете от културата, защото тя не откликва, не се подготвя и не придобива визия. Тя е изгубена – една голяма трагедия, пропиляване на толкова много интелект, умения и талант; всичко това се губи напразно, защото хората нямат силата и смелостта да реагират.

Хората си мислят, че нова политическа партия или различна идеология ще променят нещата, но те не решават проблема на нивото, на което той съществува. Това само ще забави времето, в което човечеството може да се подготви. Вие виждате това навсякъде около себе си.

Хората ще си помислят и дори може да кажат: „Не искам да знам за тези неща. Искам да бъда щастлив. Не искам да се занимавам с такива неща. Всичко ще се оправи.“

Затова човекът на Знанието се премества на по-високо място още преди да се появят признаците на бедствието. Той не стои на брега, събирайки миди, докато океанът се отдръпва, и не чака онази огромна вълна, която ще помете всичко наоколо.

Животните се оттеглят към по-високи места. Птиците отлитат. А хората спят – седят на верандите си, наблюдават как океанът се отдръпва и се чудят какво означава това.

Какво може да направи Бог за човека, който отказва да вижда, отказва да откликне и не обръща внимание на заобикалящата го среда? Хората се молят на Бог за мир и душевно равновесие, за облаги или за избягване на трудности, за изцеление, за икономически възможности – но какво може да направи Бог за онзи, който не иска да вижда и не иска да откликне?

Хората не искат това, което Бог предлага. Те не искат да приемат онова, което Бог иска да им покаже. Те не искат да обърнат внимание на нещата, за които ги предупреждават знаците на света.

И така, трагедията се задейства. Какво друго можеш да направиш, освен да се подготвиш сам и да подготвиш онези, които са готови да откликнат, като им поднесеш Новото откровение – което съдържа предупреждението, благословията и самата подготовка?

Не можеш да промениш мисленето им. И ако те не могат да откликнат на откровението, какво можеш да направиш за тях, освен безкрайно да влагаш усилия, опитвайки се да им посочиш нещата, докато всъщност те избират да не виждат?

Ако Бог не може да достигне до тях, как вие ще достигнете до тях? Ако откровението не може да ги подготви да осигурят и защитят живота си, какво можете да направите вие?

А и има толкова много хора, които гладуват, които са без дом, които нямат нищо, които са отчаяни и в крайна нищета. Вие трябва винаги да им служите. Те не са в състояние да откликнат на нуждите на света. Те се борят за оцеляване, а такива хора по света има изключително много.

Когато говорим за онези, които не откликват или няма да откликнат, ние говорим за онези, които имат способността да откликнат, които разполагат с ресурси за подготовка. Именно те пренебрегват зова на света. Не бедните и онеправданите. Тяхната цел е да посрещнат изискванията на деня – основните нужди – и да се опитат да оцелеят под политическо или религиозно потисничество.

Не, ние говорим на онези, които са свободни или се радват на по-големи свободи, които притежават повече богатство и ресурси. Именно те предават човечеството и самите себе си.

Вие се молите на Бог за спасение, но Бог ви е дал очи, за да виждате, уши, за да чувате, и по-дълбоко Знание, което да ви води. Но ако не използвате тези дарове, какво може да направи Бог за вас?

Бог не управлява времето. Бог не управлява икономиката. Бог не управлява здравето ви. Бог не управлява взаимоотношенията ви. Да мислите, че Бог управлява тези неща, означава да възприемате Бог като някакъв слуга, изпълняващ личните ви прищевки и мимолетни желания. Това е жалко. Това е проява на невежество. Това е арогантност.

Ако човешката цивилизация се провали, това ще бъде, защото онези, които са били способни да откликнат, не са го направили. И това е трагедия за малцината, които откликват, защото те се оглеждат и питат: „Е, кой е с мен в това?“ – и установяват, че малцина от приятелите и близките им наистина искат да осъзнаят Великите вълни на промяната, идващи към света, или положението на човечеството във Вселената, изправено пред намесата на извънземни раси. Кой иска да знае за това?

Правителствата по света и най-вече религиозните водачи трябва да укрепват хората си и да ги подготвят за големи промени, вместо да им казват, че Бог просто ще се погрижи за всичко, стига те да вярват. Бог вече ви е осигурил всичко необходимо, но ако не използвате онова, което ви е дадено, как можете да искате още?

Бог ви е дал силата, дара, умението и интелекта. Бог ви е дал безстрашен ум, който да ви води, и е предоставил в Новото откровение Стъпките към Знанието, за да можете сами да откриете и преживеете това.

Не се оплаквайте. Вземете всички оплаквания и ги превърнете в подготовка. Трябва да построите своя кораб и да насърчите другите, които са способни да откликнат. А за онези, които не могат да откликнат, се молете да бъдат добре. Вие не можете да гарантирате бъдещето им.

В природата оцеляват най-приспособените. Във Великата общност оцеляват най-мъдрите.

Хората искат много неща. Мнозина се молят за тях. Но молитвата всъщност трябва да бъде за това да получите силата да виждате, мощта да знаете, смелостта да се изправите обективно пред обстоятелствата си, както и силата да промените онова, което трябва да се промени, и да подсигурите онова, което трябва да се подсигури. Това е молитвата, която ви свързва с дара на божественото провидение.

Бог не може и няма да управлява живота ви поотделно. Господарят на всички вселени присъства, но не манипулира обстоятелствата ви.

Трябва да приемете, че в бъдеще мнозина ще се провалят пред лицето на Великите вълни на промяната. Това е голяма трагедия и е излишно. Не е било предвидено да бъде така. Но онова, което Бог желае, и онова, което хората избират, не са едно и също нещо. Онова, на което Бог набляга, и онова, което хората поставят като приоритет за себе си, се различават. Това е дилемата. Това е трагедия в цялата Вселена, която не се ограничава само до човешкото семейство.

Ето защо в откровението учението за Знанието е толкова фундаментално. То винаги е присъствало в световните религии, но никога не му е било отделяно достатъчно внимание. Ако това е, което Бог наистина ви е дал, за да се ориентирате в трудния и непредсказуем свят, тогава това е най-важният ресурс, с който разполагате. Това е най-голямата ви сила. Това е, което ще ви даде сигурност и цялостност, честност и сила.

Пренебрегнете ли това, ще разчитате на чуждите предположения, на външния вид на нещата и на капризната природа на човешкото съзнание и решимост – все неща, които могат да се променят за миг; все неща, които не ви подготвят за бъдещето и не ви позволяват да укрепите живота, взаимоотношенията и начинанията си.

Хората искат много неща, но не искат Знанието. Те не искат осъзнатост. А дори и да притежават осъзнатост, те копнеят единствено за приятни усещания. Те искат да бъдат щастливи, да изпитват екстаз, може би да се потопят в духовна еуфория или да вярват, че Бог просто ще се погрижи за тях, тъй като са много набожни хора.

Но неспособността за виждане, неспособността за знаене и неспособността за подготовка – всичко това съставлява същината на проблема. А религията, в своята най-чиста форма и истинско предназначение, съществува именно за да отговори на този проблем.

Колко ли хора са загинали в хода на човешката история, защото не са били внимателни, защото не са знаели какво се задава към тях, защото не са били достатъчно силни, за да се изправят пред реалностите на живота? Броят им е неизброим.

Погледнете хората около вас и се запитайте: „Подготвен ли е този човек за Великите вълни на промяната?“ и „Как би реагирал или как би се държал този човек пред лицето на такава огромна и нарастваща несигурност и сътресения?“

Интелигентността във Вселената е волята и стремежът за адаптиране и реагиране. Тя не се изразява просто в умствена ловкост, създаване на технически устройства, остроумие или творчество в изкуствата. Защо птиците оцеляват при цунами, а хората на плажа – не? Защо слоновете се отправят към по-високи места, докато хората си стоят на хотелската веранда? Що е интелигентност? Кой е интелигентен? Кой може да реагира? Кой е способен да реагира? Кой носи отговорност?

Това, което казваме, ще спаси живота ви и живота на онези, които обичате. То е дар на огромна любов и състрадание, но трябва да бъде поднесено с твърдост. Защото хората спят, слаби са и са потънали в самоугаждане. Те не са в синхрон със света около себе си. Те не са в синхрон със своето собствено Знание – своята по-дълбока същност. Те не са в синхрон с това, което Бог разкрива, и с онова, което човечеството трябва да види, да узнае и да извърши.

Какво ще направите, когато храната не може да бъде доставена до магазина ви, когато петролът липсва за продължителни периоди или когато правителството няма средства да се справи с проблема, възникнал във вашия район?

Всичко това е част от бъдещия ви свят. Признаците за настъпването му могат да се разпознаят и без висше образование. Какво ще правите, когато не можете да се придвижвате, живеейки в покрайнините на града или високо в планината? Какво ще правите, ако нямате средства за медицински грижи, а наоколо няма никой, който да ги осигури за вас?

Това са трудни и сложни въпроси. Човекът на Знанието размишлява над тези неща, защото те са част от живота и от големите промени, които предстоят за света.

Не бива да реагирате с паника или страх, тъй като това ще доведе до погрешни решения и ще ви направи още по-уязвими. Не, реакцията трябва да произтича от Знанието. Стъпките са много. Ако чакате до последния момент, ще настъпят паника и хаос и нищо няма да може да се направи. Затова трябва да започнете да се подготвяте. Подготвяте се, преди да е връхлетяла бурята.

Такъв е животът. Живеете в настоящия момент и се подготвяте за бъдещето. Като дете се подготвяте за зрелостта. Подготвяте се за семеен живот, ако това е съдбата ви. Подготвяте се за старостта. Не просто чакате нещата да се случат. Подготвяте се за житейските обстоятелства дори в нормални условия. Това е проява на разум. Но дори сред онези, които са способни да направят тази подготовка, кой го прави в достатъчна степен?

Вашите правителства няма да могат безкрайно да осигуряват социални помощи и компенсации за липсата на подготовка и адекватна реакция. Ако оставите вашето здраве да се влоши, няма да има какво да го възстанови. Няма да има кой да ви спаси, ако не сте се подготвили и не сте реагирали подобаващо. И малките ви джобни устройства няма да ви помогнат тогава. А технологичните чудеса може да не задоволят основните и жизненоважни нужди, които вие и всички около вас ще имате.

Вие се подготвяте за свят на по-големи трудности, свят в който всичко ще бъде по-трудно за осигуряване и поддържане, свят в който ресурсите ще бъдат ограничени, а човешката изобретателност и сътрудничество ще бъдат необходими както никога досега. Това е като да живеете в общество по време на война, където всички в нацията трябва да обединят усилията си и да използват всеки ресурс ефикасно и ефективно – с тази разлика, че тази необходимост ще бъде постоянна, а не просто временна.

Бог ви отправя предупреждение, призовава ви да се подготвите и ви показва къде се крие източникът на вашата сила, смелост и почтеност. Той няма да бъде във вашите идеи. Той няма да бъде във вашите предположения. Той няма да бъде дори във вярата ви в Бог, защото и вярващите, и невярващите ще загинат заедно, ако не са подготвени за Великите вълни на промяната.

Ако не можете да приемете това, което Бог наистина ви дава и вече ви е осигурил, тогава вярата ви няма да ви донесе никакво предимство, а може дори да ви заслепи още повече, лишавайки ви от отговорностите ви и прикривайки собствената ви сила и смелост.

Хората искат болкоуспокояващи, но не избират истинското здраве, истинската жизненост, истинското участие в света и истинската връзка със Знанието вътре в себе си. Какво можете да направите за тях? Какво може да направи Бог за тях?

Вашата задача е да приемете откровението; да преодолеете страха и тревожността, които ви парализират; да започнете да подготвяте вътрешния и външния си живот; да предприемете Стъпките към Знанието; да внесете яснота и решителност в обстоятелствата си; да се отделите от онези, които ви лишават от вдъхновение.

Ето какво означава да откликнеш, да поемеш отговорност. Именно на това набляга Бог. Затова трябва да се откъснете от културната амнезия. Трябва да сте готови да се освободите, защото човечеството като цяло върви към катастрофа. Онези, които са способни да откликнат, ще направят решителната разлика – не само за себе си и за собственото си положение, но и за света около тях.

В това се състои значимостта на вашето призвание. Ето защо имате призвание. Ето защо сте дошли на този свят.