Слушайте оригиналното откровение:

Изтеглете (Десен бутон, за да изтеглите)

Избавление от страха, объркването и безнадеждността

Получено
на June 25, 2008
в Boulder, Colorado

Ако човек е напълно честен със себе си, трябва да осъзнае, че светът се променя и че към него нахлуват Велики вълни на промяната. Това е по-скоро вътрешно усещане: чувство на опасение, на тревожност, усещане, че човек трябва да се подготви за нещо, дори и да не знае какво точно е то.

Защото към света наистина се задават Велики вълни на промяната – мащабни екологични изменения, изчерпване на ресурсите, нарастваща икономическа нестабилност и все по-голям риск от конкуренция, конфликти и войни за оставащите ресурси.

Може би вече сте разпознали някои или всички от тези явления. Може би носите в себе си по-дълбоко чувство на опасение, загриженост и несигурност – нарастващо съмнение дали нещата наистина ще се подредят добре. Разбира се, на пръв поглед всичко изглежда нормално, но усещането за промяна е повсеместно.

Ако спрете и се запитате: „Какво наистина мисля за състоянието на света?“ или „Какво наистина мисля за състоянието на страната ми и благополучието на хората?“, вероятно ще получите отговор, по-различен от този, който бихте си дали, ако просто приемете, че всичко ще бъде наред; че настъпващата промяна е само временно колебание или незначително смущение и че животът ще се върне към нормалния си ритъм, щом проблемите отминат – сякаш са облаци, преминаващи над земята, и трябва просто да преживеете бурята, макар и кратка, но тежка.

И все пак, онова, което поражда по-дълбоко чувство на тревога, не е просто краткотрайно смущение или неудобство. Става дума за нещо много по-дълбоко и значимо, чиито последици са широкообхватни. Именно това буди по-сериозно безпокойство и усещане за тревога.

Важно е да не пренебрегвате тези чувства, тъй като те са вътрешни знаци, че реагирате на нещо по-голямо в света, дори и да не сте напълно наясно какво точно предизвиква тази реакция у вас.

Защото в този момент светът ви изпраща знаци, а Знанието вътре във вас – онази по-дълбока интелигентност, която Бог е създал и вложил във вас – също ви дава знаци. Тези знаци не са просто форма на насърчение, утвърждаване или потвърждение на вашите идеи, вярвания и очаквания. Най-често те са предупредителни знаци – сигнализиращи за опасност или насочващи вниманието ви към промяна във възприятията или действията ви.

Сякаш притежавате вътрешна система за ранно предупреждение, която ви дава знаци и насоки, че трябва да обърнете внимание на нещо, да реагирате на нещо или да разпознаете нещо, което досега е убягвало от погледа ви. Тази система за ранно предупреждение е от жизненоважно значение за вас и никога не бива да се тълкува просто като проява на страх или негативизъм от ваша страна. Тя е част от онази по-висша интелигентност, която Бог е вложил у вас, за да ви предупреждава за опасност или да ви насочва към определена нужда, изискваща вниманието ви – било то конкретно нещо или съвкупност от трудности.

Погледнете природата. Животните на полето непрекъснато оглеждат средата си, за да проверят дали не дебне някакъв риск или опасност. Защо те проявяват такава предпазливост, а вие – не? Мъдростта повелява винаги да бъдете бдителни, нащрек и напълно присъстващи в заобикалящата ви среда.

Във всеки един момент от деня хората допускат фатални грешки, претърпяват тежки инциденти или пропускат важни възможности, защото не обръщат внимание на заобикалящата ги среда. Те не се вслушват във вътрешните си пориви, които ги предупреждават, насърчават или в някои случаи – възпират. Следователно тази липса на внимание е сериозен проблем и е първоизточникът на огромната част от грешките – включително катастрофалните, които хората допускат.

Не си мислете, че подобна предпазливост и наблюдателност означават да действате под влиянието на страх. Всъщност това е проява на мъдрост. Защото мъдрият човек винаги внимателно преценява обстановката, вслушва се по-дълбоко в мотивите и намеренията на другите, подлага на проверка собствените си заключения и подхожда изключително внимателно към вземането на решения, като търси потвърждение от хора, на които има доверие.

Именно тази грижливост и предпазливост са израз на мъдрост. Те не са проява на страх. Тази мъдрост се ражда от осъзнаването, че светът крие както много опасности, така и много възможности, и човек трябва да бъде наблюдателен и присъстващ тук и сега, за да види и едните, и другите. Да бъдете безразсъдни и невнимателни означава да изложите себе си на опасност, както и да пропуснете онези ключови знаци и възможности, които животът толкова често ви поднася.

Следователно, да бъдете предпазливи и наблюдателни всъщност означава да бъдете интелигентни, а липсата на осъзнатост и предпазливост е белег за липса на интелигентност. Защото какво е интелигентността, ако не готовност и способност да се учите и да се адаптирате? Истинската интелигентност поражда желанието да учите, да участвате пълноценно в живота, да бъдете бдителни и проницателни, да се въздържате от прибързани съждения или заключения, да насочвате цялото си внимание към нещата пред вас, да слушате внимателно другите, за да разпознаете техните мотиви и намерения, както и същинското послание, което се опитват да предадат чрез думите и действията си. Интелигентността не се изразява просто в това да сте умни или да решавате сложни задачи. Интелигентността е готовността и способността да се учите и да се адаптирате.

Животът е непрестанно променяща се ситуация, която крие както опасности, така и възможности. Да не присъствате напълно в това означава да не присъствате за вас самите; означава да функционирате по начин, при който сте откъснати или разсеяни от тази първостепенна връзка с живота. В такава ситуация не можете да впрегнете в действие по-висшите сили на ума си. Не можете да използвате по-висшата интелигентност на Знанието, която Бог ви е дарил, и ще пропуснете знаците на света – и дори знаците от самото Знание, – които ви напътстват, говорят ви, дават ви насоки и кураж, тласкат ви напред или ви спират, в зависимост от конкретната ситуация.

Именно тази липса на внимание ви пречи да извлечете пълната полза от присъствието си в света и да използвате тази по-висша интелигентност на Знанието, а всъщност и всичките си умения и нива на възприемчивост. Тя възпрепятства творчеството ви и способността ви да внасяте в света нови идеи, разбирания и творения.

Защото, ако не можете да откликнете на света, тогава няма да откликнете дори на собствената си творческа същност. Сякаш мъгла е обгърнала ума ви или сте спуснали завеса между себе си и всичко останало. А единственият начин да не присъствате в света е да бъдете обсебени от собствените си мисли и фантазии – или от мислите и фантазиите на другите.

Интелектът ви е чудесен инструмент, средство за общуване със света, и това е неговото висше предназначение. Но умът, който няма тази цел и не се ръководи от духа или от Знанието, се превръща в източник на обсебеност – той ви привлича навътре и ви въвлича в безкрайни вътрешни спорове, съмнения в себе си, проектиране на собствените желания или в кошмара на собствените страхове.

Това е великолепен инструмент, който тук не се използва по подходящия начин, не се прилага правилно и няма управление; защото в крайна сметка тялото трябва да служи на ума, а умът – на духа. Без тази служба, инструментите на тялото и ума стават неуправляеми и проблематични, превръщайки се в доминираща сила, която създава проблеми.

Когато сте сред света, трябва наистина да внимавате. Не слушайте музика, докато се разхождате. Наблюдавайте. Слушайте. Задълбочавайте и развивайте способността си да виждате, да чувате и да усещате чрез допир. Не позволявайте да бъдете погълнати от мислите, проблемите, спомените или тревогите си за бъдещето. Това означава да присъствате. Това означава да сте живи. Това е истинската интелигентност.

Не е необходимо да имате високо образование в общоприетия смисъл, за да бъдете интелигентни, но трябва да притежавате наблюдателност. Нужно е също така да се научите да черпите мъдрост както от собствения си опит, така и от опита на другите. Именно използването на присъщото ви Знание – което вече съществува вътре във вас – и придобиването на житейска мъдрост бележат еволюцията на интелигентността, както за отделната личност, така и за цялото човечество.

Докато хората имат свои специфични възгледи и стигат до определени заключения, Знанието и мъдростта носят в себе си универсален резонанс. Хората могат да имат разногласия относно това как да се поправи нещо или как да се тълкува дадено събитие. Те могат да спорят за представите си за правилно човешко поведение, за начина на сформиране на правителства или за принципите на търговията. Тук съществува огромно разнообразие от мнения и широк спектър от тълкувания.

Истинската мъдрост обаче е нещо, което хората могат лесно да споделят помежду си, а преживяването на Знанието е това, което ги обединява. Защото не съществуват „твое Знание“ и „мое Знание“. Може да има твоя интерпретация на Знанието и моя, или пък разлика в натрупания опит, но самото Знание е единно. Ето защо то е велик миротворец в света. Ето защо то служи като средство, чрез което хората се разпознават, намират вътрешен резонанс помежду си и откриват смислени действия в своите взаимоотношения.

Какво представлява страхът? Страхът е отричане на реалността. Той е проекция на собствената неспособност за пълноценен живот. Той е резултат от съществуване, лишено от напътствията на Знанието и от натрупването на достатъчно мъдрост.

Страхът в момент на реална опасност е нещо нормално. Но по-голямата част от страха, който обзема хората, е плод на тяхното въображение. Те умират хиляди пъти в мислите си. Те си представят всякакви ужасни сценарии – неща, които биха могли да се случат на тях самите или на другите, на близките им или на целия свят. Те живеят в собствен кошмар, но това е кошмар, роден от въображението.

Това е резултат от откъснатостта от живота и от дълбокото Знание, което Бог е вложил във вас. Без тази по-голяма увереност и без тази по-дълбока ангажираност със света, вие оставате сами. Вие се чувствате уязвими. Липсва ви сигурност. Вие изпитвате стрес, защото не знаете какво да правите и не сте изградили в себе си основа, на която да разчитате – основа, стъпваща върху самостоятелността и доверието в собственото ви Знание, а чрез тях – и върху способността да участвате пълноценно в живота на света.

Хората, които пилеят времето си в несериозни занимания, които не са бдителни и не обръщат внимание на случващото се, увлечени от потока на собствените си фантазии и грижа единствено за себе си, са зле подготвени да се справят с реалностите на света. Те със сигурност не са готови да посрещнат Великите вълни на промяната или факта, че човечеството вече е в контакт с разумни раси от Вселената.

Тази неспособност да присъствате тук и сега, да се учите от живота, да разпознавате опасностите му и да извличате поуки и възможности от него – всичко това представлява сериозен недостатък. А в този недостатък се крият безкраен страх и тревожност – не тревожност, произтичаща от Знанието, а по-скоро такава, която се ражда от собствената слабост, липсата на проницателност, на опит и на увереност в себе си.

Ако все още не сте изградили у себе си достатъчна основа от сила – сила, представляваща връзката ви със Знанието и натрупването на земна мъдрост, сила, породена от смислени взаимодействия с другите хора – тогава ще гледате на живота със страх и тревога, защото още не сте способни да се справите с реалността. Тъй като сте се отдали толкова много на фантазии и сте позволили на ума и въображението си да бъдат пленени от представите на другите, истинската ви способност да присъствате в света и да се ориентирате в постоянно променящите се условия на живота остава неразвита. А без необходимите умения ще се чувствате безпомощни.

Единственият начин наистина да избегнете страха и всички негови мрачни проявления е да изградите връзката си със Знанието, да започнете да трупате земна мъдрост и да ги разграничавате от своите убеждения, желания, страхове, политически и религиозни възгледи, нагласи, предразсъдъци и така нататък. Това изисква истинска работа и усилия от ваша страна – същинска вътрешна работа за постигане на по-голям контрол над ума и за използването му за по-висша цел, вместо просто да бъдете роби на всичките му фантазии и кошмари. Това означава да поемете властта над собствения си живот, вместо да се носите в море от предположения, изгубени в лабиринта на собственото си въображение.

Самото въображение е изключително ценно, ако се ръководи от Знанието вътре във вас. Вашият интелект е безценен, ако се направлява от Знанието вътре във вас. Но без това ръководство вие се отклонявате от правилния път. Вие излизате извън контрол и пораждате опасности и вглъбеност в себе си.

Светът ви учи какво предстои да се появи на хоризонта. Чрез примери той ви показва всички грешки, които хората допускат. Показва ви и всички начини, по които хората успешно взаимодействат със света. Демонстрира ви как изглежда истинският принос към света и как той може да бъде преживян. Светът ви разкрива всякакви форми на човешки грешки и погрешни тълкувания.

Но, за да получите това велико обучение от света, трябва да гледате с ясен поглед. Трябва да наблюдавате, без да си правите прибързани заключения. Трябва да живеете с въпроси, вместо непрекъснато да търсите отговори. Трябва да присъствате в живота, а не просто да сте заети със собствените си идеи.

Тук е много полезно да възприемете подхода на начинаещия, тъй като начинаещият не прави много предположения за собственото си обучение или постижения; той е отворен да научи чрез опит и примери кое е най-ценното и да разграничи ценното от безполезното.

Тъй като страхът е резултат от това, че човек не присъства в света и не преживява връзката си със Знанието – по-дълбокия ум – то противоотровата срещу страха е да присъствате в света и да предприемете Стъпките към Знанието в себе си.

Колкото по-близо сте до Знанието, толкова по-голяма обективност придобивате и толкова по-малко се поддавате на илюзиите на надеждата или на кошмарите на отчаянието. Намерили сте начин да съществувате в света с яснота, проницателност и състрадание. Способни сте да гледате и да виждате, защото не изпитвате такъв страх. Способни сте да се изправите пред себе си и пред собствените си проблеми, защото не изпитвате такъв страх. Способни сте да гледате към хоризонта на живота и да виждате какво се задава оттам, защото не изпитвате такъв страх. Способни сте да откриете истината в себе си и да я разграничите от всичко неистинно, защото не изпитвате такъв страх.

Именно тази готовност и способност да се адаптирате и да се учите набират такава сила у вас, че ви даряват с тази обективност и свобода от изпълненото със страх въображение и от съблазните на фантазията. Това е яснота, но яснота, която ви носи награда. Тя ви освобождава от съмненията в себе си. Тя ви освобождава от отричането на собствената ви същност. Тя ви позволява да гледате на света с ясен поглед и да разпознавате неговия смисъл, стойност и трудности.

По този начин сте способни да се справяте не само с променящите се обстоятелства в собствения си живот, но и с по-мащабните вълни на промяната, които връхлитат света – промени, които ще породят все по-голяма нестабилност и несигурност във всички нации, включително и в най-богатите.

Как ще разберете какво да правите пред лицето на всичко това? Как ще знаете как да постъпите, когато обстоятелствата се променят, когато трябва да вземате трудни решения в самия момент, когато се налага да разчитате на Знанието във вас, вместо просто да следвате нарежданията или прогнозите на хора, заемащи властови позиции?

Трябва да поемете по-голяма отговорност за живота си. Това е от основно значение. Именно това дава необходимия стимул и решимост да се потопите напълно в настоящия момент и да прецените своите силни и слаби страни, устойчивостта на връзките си, силата на връзката си със Знанието, както и доколко обстоятелствата, в които се намирате, са подходящи за вас.

На правилното място ли сте, с правилните хора ли сте и вършите ли правилното нещо? Дали вашите връзки ви насърчават или обезсърчават? Приближават ли ви към реалността, или ви отдалечават от нея? Защото не съществуват неутрални взаимоотношения. Те или ви помагат, или ви пречат да откриете и изградите своята сила и да развиете мъдростта си.

В свят, изправен пред Великите вълни на промяната, тези неща стават все по-важни. Ако стоите безучастно встрани от живота, погълнати от телевизия или филми, живеейки според чужди представи, откъснати от събитията на деня и незапознати с мащабните промени, настъпващи в света, тогава се поставяте в позиция на крайна безпомощност и уязвимост.

В резултат на тази липса на осъзнатост и подготовка ще изпитате силен страх. И с надигането на Великите вълни този страх ще расте. Ще се чувствате безнадеждно и безпомощно, ще бъдете склонни към паника и вземане на много погрешни решения – или пък ще последвате други хора, които вземат такива решения.

Бог е вложил във вас по-висш интелект, който да ви напътства и закриля, но вие трябва да получите достъп до него. Трябва да се вслушвате в него, да се учите от него и да се въздържате от това да си съставяте успокояващи, но неверни представи за живота и бъдещето си.

Не си мислете, че всичко ще се подреди по най-добрия начин. Всичко ще се подреди, но може би не по начина, по който си представяте. Не си мислете, че Бог ще се погрижи за нещата в света, защото Бог е изпратил вас да се погрижите за тях. Не си мислете, че всичко се случва с добра цел, защото нещата просто се случват, но въпреки това могат да бъдат използвани за добра цел. Не си мислете, че сте в точното време и на точното място с правилните хора, защото това е погрешно схващане. Възможно е да сте на грешното място, с грешните хора и да вършите грешни неща – нещо, което всъщност е много често срещано сред хората около вас. Не си мислете, че всеки страх е лош, защото съществува страх, роден от предпазливостта и осъзнаването на реална опасност, изискващ сериозна и мъдра реакция.

Научете повече за Великите вълни на промяната и гледайте към света с възможно най-голяма обективност и смелост. С времето натрупайте силата да правите това – да наблюдавате всеки ден, да размишлявате всеки ден, да виждате каква промяна трябва да внесете в живота и обстоятелствата си, като избягвате самодоволството и колебанието – тези две пагубни болести на човешкия ум. Не си правете прибързани изводи за провал или успех, а навлизайте в живота без тази фалшива увереност или предсказания. Посрещайте трудностите със силата на Знанието вътре във вас. И служете на другите – не защото изходът е гарантиран или сигурен, а защото това служене е необходимо и е правилно да го извършите.

Страхът е лесен избор. Лесно е да се поддадете на страха, да паднете в бездната на страха или отчаянието. Лесно е да се чувствате безпомощни и безнадеждни. Това е ленива реакция спрямо живота и обстоятелствата. По-трудно е да се изправите пред предизвикателствата и трудностите по житейския път, да изследвате всичко, което трябва да бъде изследвано, да поправите или възстановите нещата, които се нуждаят от това, да се изправите пред слабостта си и да осъзнаете, че трябва да станете по-силни. Не се поддавайте на мрачния път на примирението, на самозаблудата или на безнадеждността и отчаянието.

Изправени пред Великите вълни на промяната и, разбира се, пред намесата на раси отвъд пределите на този свят, хората ще изпитат огромен страх и ще изпаднат в отчаяние. Те ще реагират така автоматично, тъй като нямат опората, необходима, за да посрещнат живота със сила и обективност.

Вместо да се изправят пред ситуацията и да попитат: „Какво трябва да направя?“, а след това да обмислят действията си, те просто ще се сринат. Или пък надеждата им ще се изпари като призрак. Те ще се сринат от състояние на самоувереност в бездната на отчаянието, сякаш падат от сграда. У тях липсват силата, вътрешната опора и връзката със Знанието, за да посрещнат непредвидена ситуация или неочаквано събитие. Те ще изпаднат в отричане и ще обърнат гръб – не защото са изправени пред нещо нереално, а защото нямат силата да му се противопоставят. Те не могат да се справят с това. Те не могат да се справят, защото им липсват силата, опората и връзката с Знанието.

Когато тези неща липсват, остават единствено надеждата и страхът. А надеждата лесно бива сломена, докато страхът лесно завладява човека. Сякаш нямаш върху какво да стъпиш в живота, освен върху предположения и вярвания; и когато тези предположения бъдат застрашени или се окажат погрешни, ти политаш надолу от небесата. Онова, което те е крепяло досега, се е сринало и ти падаш от висините – пропадаш в отчаяние, объркване и паника.

Когато хората се сблъскат с Великите вълни на промяната, ще станете свидетели именно на това: неспособността да се изправят пред ситуацията, неспособността да останат с проблема, настояването за прости решения и очакването някой друг да се погрижи за проблема вместо тях. Ще видите това. Можете да го видите още сега.

Основните световни ресурси намаляват. Ето защо цената на всичко се покачва, но кой е способен да се изправи пред това и да види истинската причина? Дори експертите не могат да го сторят. Те са толкова силно водени от надежда и амбиция, че не виждат реалността. Животът им разкрива своя смисъл, но те не могат нито да го видят, нито да го чуят. Сякаш са слепи.

Изглежда, че формалното образование не променя съществено нещата в това отношение. Образованите хора не притежават много по-голяма прозорливост от необразованите; те просто тълкуват нещата по по-сложен начин.

Вие или виждате знаците на света, или не. Но за да ги видите, трябва да гледате и да продължавате да гледате. Ако не гледате, няма да видите. Ако не виждате, няма да знаете. Ако не знаете, няма да имате представа къде се намирате в живота и какво се случва. И няма да имате силата да се справите с променящите се обстоятелства, които неизбежно ще настъпят.

Можете да разсъждавате върху живота и промяната. Можете да възприемете духовна гледна точка и да вярвате, че всичко се управлява от велик план, но това няма никакво значение, ако единствено прикрива факта, че не притежавате силата да се изправите пред реалността на живота си, да разпознаете Великите вълни на промяната, идващи към света, и да намерите сили да се подготвите.

Духовните ви идеи са безполезни, ако не сте изградили основа в Знанието и не притежавате смелостта да се изправите пред неща и проблеми, за които няма лесни отговори. Някои проблеми дори нямат отговори. Големите проблеми нямат прости решения. Трябва да живеете с проблема и да работите върху него, за да намерите начини да го разрешите или да отстраните опасностите, свързани с него. Хората, които търсят прости решения, го правят, защото не са достатъчно силни, за да се изправят пред самата ситуация.

Страхът тук е плод на липсата на подготовка и резултат от това, че човек не използва своя интелект и не придобива житейска мъдрост. Това е по-различно от загрижеността. Загрижеността означава да разпознавате рисковете и трудностите. Страхът е състояние на безпомощност, безнадеждност и чувство, че сте напълно погълнати от ситуацията. Това е разликата между човека, който напуска потъващ кораб, и онзи, който просто стои вцепенен, без да знае какво да прави.

Важно е да разглеждаме страха по този начин – като страх, породен от липса на сила и подготовка, от липса на истинска основа от мъдрост и устойчивост; страх, произтичащ от отсъствието на Знание в съзнанието; страх, който е неизбежен резултат от живота, основан на набор от неоспорвани предположения и вярвания.

Бог ви е дарил с по-висш интелект, за да се справяте с трудните и несигурни времена, които предстоят, но ако не сте получили достъп до този интелект и не сте го впрегнали в живота си, как би могъл той да ви бъде от полза? Без тази по-дълбока сигурност, единственото, което ви дава усещане за стабилност и увереност, са вашите предположения и вярвания. А какво представляват предположенията и вярванията, ако не просто идеи в ума? Те може изобщо да нямат нищо общо с реалността.

Огромната част от грешките и трагедиите, с които хората се сблъскват, са плод на липсата на внимание и присъствие в ситуацията; резултат от това, че не са се допитали до Знанието, преди да вземат важно решение, че не са обърнали внимание на предупредителните знаци и не са видели силата и благодатта на Знанието, действащи в тяхна полза.

Страхът запълва празнотата – празнотата, която е резултат от това, че човек не е изградил достатъчно стабилна основа. Вместо основа там няма нищо и в това пространство страхът, тревожността, опасенията и съмненията в себе си започват да изпълват средата. Там, където липсва реалност, властта се поема от въображението – въображение, което няма никаква истинска насока или фокус.

Тук хората фантазират, мечтаят и правят предположения, но в действителност не знаят къде се намират в живота и не знаят какво вършат. Те са неподготвени за онова, което се задава на хоризонта – неща, които биха могли да бъдат разпознати, ако хората гледаха, ако обръщаха внимание и ако съумяваха да задържат това внимание.

Вие бяхте изпратени в света, за да служите на свят в преход – свят, който ще се изправи пред Великите вълни на промяната; свят, който ще се изправи пред огромния праг на срещата с разумен живот извън пределите на планетата. Ще се сблъскате със свят на изчерпващи се ресурси, икономическа нестабилност, както и политически и социални размирици. Изпратени сте тук, за да посрещнете тези предизвикателства и да служите на човечеството, което се бори за оцеляването си. Но дали възприемате себе си и мисията си по този начин? И наистина ли притежавате силата и способността да извършите всичко това?

Ако след честна равносметка осъзнаете, че не разполагате с тази сила или с това осъзнаване, тогава ще видите върху какво е необходимо да се съсредоточите: да започнете да изграждате тази сила; да се образовате; да научите повече за Великите вълни на промяната; да предприемете Стъпките към Знанието; да въдворите трезвост в живота си, за да присъствате истински в него и той да ви носи голяма полза; да оставите настрана всички форми на бягство и избягване на реалността; да изключите телевизора; да спрете да четете безсмислени и глупави неща; да насочите вниманието си към развиване на мъдрост и разбиране за случващото се в света; да отделите време, за да разпознаете, изясните и опишете силните и слабите си страни, така че да сте наясно какви са те.

Къде са вашите слепи зони? В какви ситуации сте склонни да постъпвате неразумно? Кога сте склонни да се доверявате на другите, без наистина да подлагате на проверка стойността или смисъла на думите им? Какво е състоянието на личното ви здраве? Какво е състоянието на финансовото ви положение? Готови ли сте да се справите с мащабни промени, или сте изключително уязвими? Кои са силните и слабите ви страни, какви са активите и пасивите ви? Всичко това сега изисква вниманието ви и служи като противоотрова срещу страха и негативните представи.

Ако все още не сте изградили своята основа, сега е моментът да започнете. Когато правите нещо наистина важно за себе си, ще почувствате как увереността ви расте. Предприемането на действия – не просто осъзнаването на нещо, а реалното действие по въпроса – ще ви даде усещане за увереност и движение в живота. Вие се нуждаете от тази увереност и от това движение. Трябва да видите, че наистина сте способни да направите нещо. Дори и да изглежда незначително, вие можете да направите нещо, правите го и държите погледа си насочен към това, за което трябва да се подготвите. Вие преодолявате вътрешните си пориви да се откажете, да избягате или да изпаднете в състояние на отричане и избягване. Това изпълва живота ви със сила и увереност, като оставя съвсем малко място за появата на страх.

Не се тревожете за това какво правят другите. Важно е какво трябва да направите вие. Учете се от онези, които вършат повече от вас, но не чакайте общо съгласие, защото то няма да бъде плод на мъдрост. Не следвайте слабите. Не се отъждествявайте със слабите и не ги осъждайте.

Вместо това изграждайте силата си. Изграждайте основата си върху Знанието. Подредете живота си и не спирайте. И вместо страх, ще започнете да усещате как Силата на Бога действа във вас и чрез вас. И независимо колко трудни изглеждат обстоятелствата около вас, вие ще можете да запазите тази сила в себе си.

Това е вашият дар за света – светът, на който сте дошли да служите. Това изисква от вас да станете силни и способни, осъзнати и наблюдателни. Изисква да се освободите от илюзиите и отричането, от безпомощността и безнадеждността, защото сте тук, за да служите на света. А онези, които са ви изпратили в света, са вашата сила и вашето напомняне, че сте тук заради една по-висша цел.