Получено от
Marshall Vian Summers
на май 25, 1993

Какво означава да вървите по Пътя на Знанието? Какво е това всъщност? Ще поговорим за това, за да ви дадем по-добра представа как изглежда пътят пред вас и какво означава да започнете пътуването.

Пътят на всеки е малко по-различен, но внимавайте да не правите твърде голяма разлика. Когато живеете в света и всичко, което виждате, са човешки същества, представляващи интелигентен живот – което не е напълно точно, защото в света има и друг интелигентен живот – вие сте склонни да мислите, че различията между един и друг човек са доста големи. Реално, в рамките на този ограничен контекст, разликите между хората наистина изглеждат забележителни. Хората изглеждат доста различни един от друг. Изглежда че има големи различия в характера, темперамента, средата, културата и т.н. на хората.

Но от гледна точка на Великата Общност, човешките същества не изглеждат толкова различни. Разликите между тях всъщност са доста малки. За да имате това възприятие, ще трябва да бъдете извън човешкият контекст и да погледнете на себе си с по-голямата обективност на една по-голяма общност на живота. Наистина, разликите между човешките същества и дори най-близките ви съседи във Великата Общност биха направили разликите между хората поотделно съвсем малки и дори незначителни. Това е перспективата на Великата Общност, перспектива, която ще трябва да култивирате с течение на времето.

Така че, докато подготовката на отделния индивид може да изглежда донякъде уникална, всеки трябва да научи някои основни неща. Всеки трябва да развие определени основни умения, независимо от неговата или нейната природа, темперамент, среда, култура, възраст и поколение. Тези неща изглежда имат голямо значение за хората, но отново трябва да се върнем към перспективата на Великата Общност, където разликите между хората не са толкова големи. Изтъквам това още в самото начало, защото трябва да видите, че въпреки малките вариации в това, което хората трябва да направят за себе си и в това, на което трябва да наблегнат в своето обучение и подготовка, всеки трябва да премине през някои основни прагове.

Например, всички трябва да се научат да откриват какво е Знанието и как Знанието говори чрез тях. Това е една страхотна задача с много етапи на развитие. Това е нещо, което всеки, който започва това велико пътуване, трябва да постигне. Всички ще преживеят Знанието по различен начин, не защото Знанието е различно в тях, а защото техните тълкувателни умения и ориентации са различни. Например, всички гледат едно и също дърво, но всеки един от тях има различни изживявания. Това не значи, че има повече от едно дърво. Всеки гледа на едно и също събитие и стига до много различни заключения, но все пак има само едно събитие. Хората се гледат един друг и имат цял ​​набор от отговори, но всички те са просто хора, ангажирани заедно в различни видове дейности.

Хората по света са склонни да отличават по-маловажни неща и да пренебрегват нещата, които имат по-голямо значение. В този аспект се отдава голямо значение на разликите между маниерите, поведението, особеностите и конфликтите на хората, и се пренебрегва по-голямата възможност във всеки човек, която е присъствието и появата на Знанието. Нещата, които са просто особености в хората, са приповдигнати до такава степен, че изглежда ги определят изцяло. Например, вие сте склонни да мислите за хората от гледна точка на техните доминиращи характеристики – тяхното поведение, техните маниери или дори техните публични речи. Това наистина важната част от хората ли е? Не, не е.

Това е един много важен момент, тъй като в началото на Пътя на Знанието всеки желае индивидуалността му да бъде подчертана и утвърдена. Всеки иска да бъде по-уникален, по-важен и по-специален. Разбира се, докато има голяма инвестиция в това, има и по-дълбоко желание за съюз, сътрудничество, общност, афинитет, споделена цел и споделено постижение.

И така, имаме тези две цели. Те са в опозиция една на друга и това представлява конфликта, който съществува във всеки индивид. Хората искат мир. Те искат помирение. Но освен това, те искат и други неща. Това прави мирът и помирението невъзможни. Това е основен конфликт в човешките същества, а на практика и във всички форми на интелигентен живот. Ето защо с появата на интелигентността трябва да има и поява на по-голямо духовно разбиране; в противен случай вашата  интелигентност просто ви кара да осъзнаете по-добре болките, раздора, уязвимостта и смъртността си. Освен ако с интелигентността не възникне и по-голямо духовно осъзнаване, самата интелигентност създава голямо и потискащо бреме върху индивида.

Хората идват до първата порта на Пътя на Знанието, искайки повече от всичко, което желаят. И все пак те са трогнати и се чувстват принудени да търсят нещо по-всеобхватно, нещо, което може би се дефинира по-трудно, нещо, за което копнеят повече, отколкото желаят, нещо, от което се нуждаят повече, отколкото желаят. И така, при първата врата се натъквате на Учението и решавате, че ще се опитате да извлечете нещо от него. Искате да се възползвате от него; искате то да направи нещо за вас. И разбира се, искате от него да задоволи тези две различни цели.

По същество разликата между тези две цели е, че едната е желание за по-голямо разделение, а другата е желание за обединение. Подреждането на всичко това и вземането на решения за подкрепа на една цел над друга представлява голяма част от работата в Пътя на Знанието.

В самото начало, много хора са доста разочаровани, когато открият, че Пътят на Знанието на Великата Общност няма да ги направи по-богати или да изпълни живота им с любов и удоволствие, да ги имунизира срещу света или да ги направи по-уникални и по-впечатляващи. Много хора отпадат, когато стигнат до това осъзнаване. Те се отвръщат, за да търсят други неща, които изглежда обещават тези награди. Тези неща не са обещани тук, защото не са истински. По-дълбоката част от вас търси място, на което да дава. Тя не търси да придобие повече от онова, което подлудява всички по света.

Ние ви представяме Пътят на Знанието на Великата Общност — нищо повече и нищо по-малко. Ние не ви обещаваме любов или пари. Ние не ви обещаваме слава. Ние не ви обещаваме имунитет от света. Ние ви предлагаме нещо по-трайно, по-завършено, по-истинско и по-реално. Ние предлагаме Мъдрост, Знание, взаимоотношения, общност, цел и постижение. И съизмеримо с тях, ние предлагаме смелост, последователност, самоувереност, вътрешна сигурност и най-важното, ние предлагаме включване в живота, което обединява всичко, което споменах досега. Всичко това може да звучи добре, но разбира се има и други желания, които изглежда преобладават. Така че, нека ви спестим объркването в самото начало, като кажем, че Пътят на Знанието на Великата Общност няма да увеличи самочувствието ви. Той няма да компенсира неувереността или омразата ви към вас самите. Той не е заместител на неадекватен или непълноценен живот. Той не е лейкопласт, който поставяте върху отворената рана на собствения си вътрешен конфликт.

Трябва да съществува чист мотив, за да се започне Пътят на Знанието. Това не означава, че няма други мотиви. Ние очакваме да има и други мотиви. Но трябва да кажа, че има нещо много истинско, което ви призовава тук. Ние не се опитваме да направим от това едно популярно движение, където имаме по нещо за всеки, като някакво социално събитие или карнавал. Ние не обещаваме, че ще разрешим всичките ви малки проблеми и болки. Ние ви обещаваме само това, което е неизбежно, ако следвате Пътят на Знанието. То е неизбежно заради това, което ще се научите да цените и защото вашите истински мотиви в живота ще станат по-силни и в крайна сметка ще надделеят над всички други мотиви и стимули, които може да сте създали за себе си или които може да сте усвоили от света като цяло. Тези награди са неизбежни, защото вие ще ги искате, ще ги изберете и ще се отдалечите от всичко, което е по-малко от тях или не ги представя истински.

Пътят на Знанието е мястото за учене и даване. И ако в процеса на учене и даване нещата се изгубят или отпаднат по пътя, тогава просто ги считайте за излишен багаж, защото ще искате бремето ви в живота да бъде облекчено, така че да имате умствена и физическа свобода да научите по-велики неща. Ние не ви отнемаме нищо. Пътят на Знанието не презира притежанията, не ви насърчава да станете аскети и не ви учи на отричане. Това, върху което набляга той, е честност към вас самите и практичен подход за постигане на нещата в живота. Ако те се почитат, приемат и следват, тогава онова, от което се нуждаете, ще стане по-силно и по-разширено, а това, което просто ви натоварва, ще бъде изхвърлено по пътя. Защото какво създава по-голям конфликт от желание за безсмисленото и отбягване на смисленото? Това е източникът на вашето объркване. Защо бихте искали дребните атрибути на живота, когато величието на Знанието е във вас и ви зове? Разбира се, вие не сте изпитали това напълно. Как бихте могли да го изживеете напълно? Вие обаче сте стигнали до място, където можете да осъзнаете, че то е възможно и важно.

Изучаването на Пътя на Знанието на Великата Общност означава, че се учите да работите, да се фокусирате и да бъдете неподвижни, докато извършвате нормалните дейности на живота. Това не означава, че изоставяте всички светски дейности, които ви притесняват или обезсърчават. Това означава, че влизате в тях с по-голямо присъствие на духа. Животът ви изглежда по същия начин. В него няма ритуали и фанфари. Вашето поведение не трябва непременно да се промени. Това, което се променя обаче, е нещо по-фундаментално и по-всеобхватно. Това е като отглеждане на зеленчукова градина. Тя изисква много работа и докато вие продължавате живота си, градината ви расте. Същото е и с Пътя на Знанието. Вие култивирате място в себе си за Знанието, поддържате това място, подхранвате го и Знанието расте от само себе си.

Важната промяна е постепенна. Това е промяна, която е имала време да се интегрира във вас. Промяна без мъдрост или интеграция, е просто разединяваща сила в живота ви. Тя не обещава напредък, растеж или развитие. Наистина можете да видите, че хората около вас са претърпели огромна промяна с много малък реален ефект върху себе си. Промяната става животворна и обновяваща живота, когато е придружена от по-голяма цел и възможност за мъдрост и значими взаимоотношения. Тогава промяната прави нещо за вас. След това тя отваря нови врати и ви отвежда в нови области.

Така че животът и следването на Пътя на Знанието не прави нещата да изглеждат по-различно. Вие все още имате добри и лоши дни. Вие продължавате да имате дни, в които ще се чувствате сигурни в това, което правите, но имате и дни, в които няма да сте сигурни. Вие ще продължавате да плачете и да се ядосвате. Ще продължавате да правите глупости. Ще продължавате да допускате грешки. Но докато всичко това се случва, нещо друго ще расте във вас и ще става все по-мощно, по-реално и по-очевидно. Там ще расте великата градина – градината на Знанието. Във вас гори огън – Огънят на Знанието. Той расте ден след ден.

Голямата промяна, която ще изпитате, ще бъде по-различна от усещанията, които хората обикновено наричат ​​самоусъвършенстване. Истинската промяна се случва дълбоко във вас. Вие обикновено не виждате как се случва тя, но забелязвате резултатите. С течение на времето, ще започнете да се чувствате по-различно за определени неща, не защото някой ви е казал да го направите. Това е просто нещо, което чувствате. Времето минава и вашите ценности се променят. Вие започвате да търсите убежище в истината, вместо да се опитвате да избягате от нея. Вие търсите тишина все повече и повече, тъй като грубата стимулация се превръща в голямо затруднение за вас. Вие търсите различни неща в себе си и в другите. Вие ставате все по-наясно с фините взаимодействия между хората. Вие сте по-засегнати от психическата среда и по-чувствителни към нея. Вие започвате да цените истината и разбирането повече от вещите и приятните усещания.

Всичко това е естествено. Тук нищо не ви се налага. Вие просто се примирявате с по-дълбоката нужда и с по-дълбоката близост с живота. Хората имат големи преживявания и казват на себе си или на другите: „О, Боже мой! Това беше най-голямото ми преживяване! Имах най-голямото преживяване! Това ще промени живота ми!” Е, тези преживявания не променят живота ви. Това, което могат да направят те обаче, е да ви накарат да осъзнаете една по-голяма промяна, която настъпва във вас.

Вярно е, че много интензивните или натоварващи преживявания оказват влияние върху хората. Но истинският растеж и развитие се случват отвътре навън. Те се случват извън контрола на личния ви ум, поради което казваме, че работата върху себе си никога не трябва да бъде ваш приоритет, защото как можете да работите върху себе си? Можете ли да се изтеглите за врата? Можете ли да се повдигнете за ръце? Разбира се, че не. Много хора обаче смятат, че могат. В действителност е необходимо нещо друго, което да направи това вместо вас.

Истинската работа върху вас включва коригиране на вашето мислене и поведение във връзка с реалните преживявания в живота. Да си тръгнете и да се опитате да промените личността си няма да бъде продуктивно. Пътят на Знанието не изисква от вас да се поклоните на живота и да се занимавате със себе си. Той не изисква от вас да бъдете по-важни, по-различни или по-уникални. Той не изисква от вас да бъдете по-добри или по-лоши от другите. Той не изисква от вас да бъдете горди, арогантни, слаби и самозаличаващи се. Всичко това са опити да повишите вашето самочувствие. Това са опити да изглеждате по-добре за себе си.

Пътят на Знанието не изисква от вас да изглеждате по-добре. Той изисква от вас да станете отворени и възприемчиви към Знанието. Този процес ще коригира несъответствията и конфликтите във вас. Самият процес ще направи това. Това е катерене нагоре по планината на живота. Правейки това, вие отхвърляте неща, които не са необходими, и се свързвате с други неща, които са необходими. Вие се сбогувате с определени хора и се присъединявате към други. Вие не правите това, защото се гаврите с личността си. Вие го правите, защото отивате някъде и за да стигнете там, където отивате, трябва да извършите определени корекции. Това е истинската работа, която вършите върху себе си и която представлява много малко количество от вашето време.

Някои хора смятат, че са се самосъздали, така че, за да се подобрят, те трябва да пресъздадат себе си и да направят по-добро представяне или по-добра версия на себе си. Това, разбира се, само помрачава дилемата им и я прави по-сложна и по-трудна за бягство.

Пътят на Знанието ви дава нещо важно за правене в живота и докато продължавате да го правите и го правите упорито, нещата, които са маловажни ще бъдат или удовлетворени, или забравени. Бог не влиза в конфликт и не го коригира. Бог осигурява целенасочена дейност за извършване и това е, което възстановява самооценката и самосъзнанието на отделния индивид. Бог не идва във вашия ум, за да ремонтира всичко и да смени кабелите на вашето захранване. Бог ви призовава да направите нещо и да отговорите на нещо. Ако го направите, вие ще започнете да крачите по пътя на разрешаването.

Това е Пътят на Знанието. В началото няма да видите голяма промяна на повърхността, освен ако, разбира се, не се опитвате да пресъздадете себе си, да промените стила си или да бъдете по-привлекателни за себе си, което всъщност е основната част от личното израстване. Това е като училище за красота! Как да изглеждате по-добре за себе си? Каква стойност има в това да изглеждате по-добре за себе си? Одобрението, което ще получите, ще бъде временно, а проблемите, които ще срещнете – многобройни. Колкото по-голяма е вашата инвестиция в самочувствие, толкова по-голяма е дистанцията ви от включването в живота и толкова по-отдалечени ще станат спокойствието и постижението за вас. Светът няма нужда от още един измъчен живот. Той се нуждае от живот на единство – единство, което е установено чрез честни усилия, единство, което няма претенции и не се използва за компенсация или оправдание.

В началото на Пътя на Знанието на Великата Общност, вие започвате някои нови дейности. В програмата „Стъпки към Знанието“, вие започвате ежедневна практика. Това не е практика, която управлявате вие. Това не е практика, която адаптирате към себе си. Това е практика, към която се присъединявате. Това е практика, към която се настройвате. Не можете да я подобрите, но можете да участвате в нея. Вашата практика в началото е малка, но последователна, и за да я следвате, трябва да сте постоянни и да ѝ се посветите. В началото тя изисква много малко време и внимание. Но това, което изисква тя е последователност, не ден или два, когато поискате или когато почувствате, а всеки ден. И ако пропуснете един ден, вие се връщате и ѝ се посвещавате отново. Вашата практика ще расте и докато расте, вие ще видите, че е в съответствие с напредъка в живота ви. Да, ще има дни, в които не ви харесва или не я разбирате. Ще има дни, когато изпитвате сериозно съмнение в себе си или самокритика, но докато практикувате, вие изграждате място, където Знанието да се появи във вас.

И така, вие имате нещо ново в живота. То се нарича практика. Ако останете с нея, бавно ще започнете да я разбирате. И ако се научите да я разбирате, ще се научите да я цените и вашето участие ще се задълбочи. Ще направите това, без да се налага да вярвате в някакви герои. Ще го направите, без да се налага да имате истории за сътворение. Ще го направите, без да се налага да имате ад и рай. Ще го направите, защото знаете, че трябва да се развивате и да получите достъп до вътрешния си живот.

Вероятно можете да дадете различно определение, което да изрази вашият мотив. Но не забравяйте, че има два мотива: има мотив за знание и мотив да изглеждате добре. Огледайте се около вас. Колко хора се опитват да изглеждат добре не само един пред друг, но най-вече пред себе си? Всеки иска да бъде харесван. Всеки иска да бъде оправдан. Всеки иска да бъде уникален. Всеки иска да бъде валидиран. Това е отчаяно и безнадеждно преследване, защото никога няма да получите нещо достатъчно, което да ви задоволи.

И така, докато продължавате напред като ученици на Знанието, нищо не се е променило толкова много, освен че имате тази практика. Но докато следвате практиката, вие ще изпитвате някои много важни повратни точки, които наричаме прагове. В повечето случаи няма да видите самият праг, въпреки че може да мислите, че сте го идентифицирали. В повечето случаи ще изпитате резултата от прага, който е промяна във вашето възприятие и вътрешна ориентация. Това е резултат от истинска промяна. Върховете и спадовете на емоционалното преживяване не представляват прагове. Прагът се случва на по-дълбоко ниво, отвъд осъзнаването. Но вие ще започнете да усещате резултатите от него с промяна във вашите нагласи, възприятия, ценности и асоциации. Това се случва постепенно. То трябва да е постепенно, за да го интегрирате и приложите на практика. Внезапната промяна често е по-разрушителна, отколкото градивна. Постепенната промяна е най-доброто обещание за успех и за трайна стойност.

Докато напредвате, вие ще имате нови нива на опитност и по-голяма чувствителност към хората и собственото си вътрешно състояние. Развитието на тази чувствителност е естествено, но то също така изисква известна доза препозициониране в живота, защото човешката дейност е много груба и абразивна, и в много случаи ще бъде по-трудно да бъдете свидетели на този процес. Това ще доведе до ново поведение от ваша страна и като цяло до подобряване на качеството на живота ви. Това са всички резултати от вътрешното развитие, което се подхранва от вашата практика в Пътя на Знанието.

Праговете ви очакват надолу по пътя. Ще преминете през тях и няма да разберете, че го правите, но доказателствата ще бъдат безпогрешни, когато започнете да изпитвате ефектите и резултатите от тях. Отнема две до три години, за да усвоите практиката си и да изпитате тези резултати. Разбира се, повечето хора не издържат толкова дълго в опита си да научат Пътят на Знанието. Някои остават с него за няколко седмици, други за няколко месеца, а трети само за няколко дни. Но в крайна сметка, те ще се завърнат към него или към нещо друго, когато изпитат вътрешна нужда и осъзнаят, че самите те не могат да я задоволят.

Вие не сте отделени от живота, така че не можете да реализирате себе си. Вие не сте отделени от живота, така че не можете да завършите себе си. Вие не сте отделени от живота, така че не можете да се издигнете. Животът трябва да направи това вместо вас – мощните, важни сили в живота, които представляват по-голяма воля и по-голяма сила. Тези сили проникват в невежеството, в конфликта и в насилието на вашия свят и на Великата Общност. Те са до вас, можете да им се обадите и те ще останат с вас.

След няколко месеца по пътя всичко изглежда същото, но се случва нещо друго. Вместо да се обличате отвън, нещо расте и се появява отвътре във вас. Чрез вашата практика в „Стъпките към Знанието“, вие създавате място, където да се появи Знанието. Вие се ориентирате към Знанието. Вие създавате време и пространство в ума си за Знанието. Вие бавно осъзнавате нуждата си от Знание, а не само необходимостта да имате сигурност по време на конфликт или предизвикателство. По-голямата Сила ви предлага повече от спасение, за да ви избави от собствените ви катастрофи. Предлага ви се много повече.

След няколко месеца с практиката, вашите приятели казват: „Е, изглеждаш ми по същия начин!“ Но вие казвате: „Е, да, но нещо се случва. Започвам да усещам някои неща. Не съм сигурен какви са те, но знам, че са важни. Вие се ангажирате с практиката, за да позволите появата на Знанието. Практиката ви помага на много нива. Тя създава баланс и фокус за ума ви. Тя създава смислена последователност в ежедневието ви. Тя създава осъзнаване на вашите вътрешни състояния и нарастващо разбиране на разликата между Знание и желание. Тя бавно развива по-голяма проницателност във вашите взаимоотношения и във вашето възприемане на света. Тя създава баланс, при който нещата могат да бъдат подредени и да се установи ред в собствения ви ум и емоции. Тя прави това бавно и постепенно. Следвайки „Стъпките към Знанието“, вие развивате последователност, постоянство и вътрешна решителност, които не са доминирани от вашите емоционални състояния. Вие ставате отворени за нови идеи и опитности, докато излизате отвъд границите на предишните си идеи и вярвания. Стъпките към Знанието ще ви отведат отвъд тях, ако ги следвате.

Някои хора са много бавни в това отношение. Те се опитват да използват всички стъпки, за да укрепят своите фиксирани вярвания и идеи, особено вярванията и идеите, които смятат за духовни и повдигащи. Те се опитват да укрепят това, което вече знаят, вместо да научат нещо ново. Те могат да упорстват доста дълго, преди да разберат, че Пътят на Знанието на Великата Общност не е тук, за да потвърди техните вярвания. Пътят на Знанието е тук, за да ги отведе на пътешествие в едно напълно различно състояние на съзнание, където предишните им вярвания вероятно няма да нямат голямо значение.

Пътят на Знанието на Великата Общност ви отвежда отвъд идеализма и спекулациите към истинска ангажираност и по-голяма сигурност. Не е необходимо да имате чудесен набор от вярвания и идеи за себе си и за другите, за да напредвате в Пътя на Знанието. Всъщност Пътят на Знанието ще ви освободи от бремето да поддържате и вярвате в тези неща.

За да намерите естествената доброта, която съществува в хората и във вас самите, умът ви не може да бъде обременен от големи идеи и вярвания. Хората обикновено не идват в Пътя на Знанието, за да станат свободни в това отношение. Те  идват, за да изградят или възстановят своята система от вярвания. Пътят на Знанието осигурява бягство от това. Той позволява да се установи по-естествена система от вярвания, основана на реален опит и наблюдение, а не нещо, което е просто конструирано, защото ви кара да изглеждате добре за себе си, прави светът да изглежда добре за вас или ви кара да се съобразявате с очакванията и споразуменията на другите хора.

Движението по Пътя на Знанието може да изглежда много обикновено, особено в началото. Тук няма велики неща за правене. Тук няма огромни промени, които да правите в живота си. Всъщност, вие сте насърчени да не опитвате да се трансформирате. Спрете да се занимавате със себе си и оставете нещо истинско да се появи във вас. Подхранвайте го. Подкрепете го. Подобно на градинари, вие извършвате цялата подготвителна работа. Вие засаждате семената и след това те растат сами. Просто се грижите за градината, стопанисвате я и я поддържате, а от нея изникват прекрасни неща. Ако правите твърде много, вие разваляте градината. Ако правите твърде малко, вие я пренебрегвате.

Знанието е като една градина. То ще се появи естествено във вас, тъй като сте способни да го приемете, одобрите и изживеете. Това изисква желание и капацитет. Напредъкът в Пътя на Знанието изисква желание. Това не може да бъде случаен интерес или мимолетен импулс. Това трябва да е нещо, което смятате за важно.

И тогава идва въпроса за капацитета. Сега ще поговорим малко за това, защото то е важна тема. Дори при наличие на желание за истина и цел в живота, човек трябва да осъзнае текущия си капацитет. Единственият начин да признаете капацитета си е като поемете повече, отколкото сте поели в миналото. Това показва текущите ви умствени и физически граници. Много хора приемат, че техният капацитет е много голям, въпреки че няма как да определят колко голям е той. Трябва да се занимавате с нещо по-голямо, за да разберете какъв е вашият капацитет. В нормалния диапазон от дейности, хората никога не достигат своят капацитет и нямат реална основа да разберат какво е това. Те продължават да поставят произволни граници за своя опит, вярвайки, че могат да функционират в тези граници и само чрез огромни разочарования и обезверявания ще разберат дали са били прави или не.

Развитието на вашия капацитет е много бавен и постепенен процес. Той се случва под нивото на осъзнаване. Това е резултат от практиката. То е част от подготовката. Вие не сте родени с гигантски капацитет. Следователно трябва да го култивирате. Докато не се случи истинско самоусъвършенстване, хората са склонни да мислят, че техният капацитет или няма граници, или ограниченията, които им поставят, са чисто емоционални по природа. Хората казват: „Ами, мога да имам това, мога да бъда това и мога да направя онова“, но след това се плашат от нещо много по-малко. „О, аз никога не бих могъл да направя това! Не съм добър с това. Не мога да направя това“. Истината е, че докато не се ангажирате с нещо, което ви призовава и изисква неща от вас, вие няма да знаете на какво сте способни и какъв е вашият капацитет.

Това е Пътят на Знанието на Великата Общност. Той изисква много по-голям капацитет от религиозните учения на вашия свят, защото представлява по-широка сфера на живот. Той изисква по-голяма обективност, по-голяма толерантност, по-голяма гъвкавост, по-голяма откритост и по-голяма проницателност от всяка светска философия или религия. Изискванията към вашия капацитет тук са много по-големи.

И така, какъв е най-добрият начин да продължите? Най-добрият начин да продължите е да започнете с много малко и да увеличавате знанието си. Това означава да имате ум на начинаещи – да бъдете начинаещи, да не претендирате много със себе си, да не си правите грандиозни похвали и да не претендирате за сили, способности и съзнание за себе си. Всъщност по-разумно е да възприемете обратният подход – да имате здравословно съмнение в себе си и да си казвате: „Не съм толкова сигурен в нещата, в които вярвам. Не съм толкова сигурен в това. Ще трябва да погледна по-внимателно.”

Понякога хората преминават от самонапомване към себеотрицание, пропускайки всичко между тях. Тук ние заемаме средно положение. Правете малко предположения, дръжте очите си отворени и останете свързани с вътрешния си опит. Това не е окончателният отговор, но е добра отправна точка.

„Стъпките към Знанието“ продължават дълго време, защото изграждат капацитета ви, докато подхранват желанието ви за истина и реалност. Изграждането на капацитет отнема много време. Не си мислете, че ще отмените десетилетия светско обучение за няколко седмици или месеци. Не мислете, че ще преобърнете за кратко време всичко, което е изградило личният ви ум от деня, в който сте пристигнали на този свят. Можете да си кажете всичко, което искате. Можете да убедите себе си да повярвате във всичко, в което искате да вярвате. Можете да поддържате всякакъв разговор със себе си. Понякога дори можете да убедите себе си да правите или да вярвате в неща, за които знаете, че са грешни. Но тогава има Знание, а със Знанието има и истина. Приета или отречена, променена или прегърната, истината остава с вас.

Развиването на способността ви да живеете според истината, да познавате истината и да виждате истината изисква много време. Считайте, че три години са разумен период от време, за да си дадете добър старт. Три години постоянно участие и практика. Вие изграждате основа, а основите не се изграждат за една нощ. Ако искате бърз и лесен начин, тогава ще получите резултат, който не е траен. Искате да построите нещо солидно или нещо крехко? Искате да изградите нещо трайно или нещо, което е просто целесъобразно?

Така че бъдете търпеливи. Оставете Знанието да расте от само себе си. Вие извършвате подготвителната работа, която следва Стъпките към Знанието, като обмисляте всяка стъпка сериозно и с времето се научавате как да ги прилагате и да тълкувате приложението им. Това отнема време, но развива истинска дълбочина и основа във вас. Ако искате да постигнете големи резултати веднага, вие ще продължите да купувате книги, да приемате програми или да правите нещо, което смятате, че ще ви даде бърз и лесен резултат. Така къщата ви ще се изпълни с книги, а умът ви ще бъде пълен с идеи. Ще имате всякакви концепции и гледни точки, и ще си мислите, че сте на голямо пътуване към по-висше образование. Но наличието на всички тези неща не означава, че сте започнали пътуването.

За да започнете пътуването, вие ще трябва да се отдадете на нещо, нещо, което не сте измислили за себе си и ще трябва да останете с него. Нещата, които са ценни в живота ви, са отнели време и постоянна енергия. Вашите ценни взаимоотношения, вашите деца, вашите кариери, вашите по-дълбоки интереси са резултат от неща, които са били развити и култивирани с времето. Да се ​​установите и предприемете пътуването без всякакви скандални очаквания за себе си и за живота, е част от балансирането, което ще ви позволи да поставите истинска основа – не нещо, което е мимолетно, крехко и лесно променящо се от обстоятелствата.

Изграждането на желание и развиването на капацитет са основите на истинското образование. „Стъпките към Знанието“ ви дават повече, отколкото сте способни да интегрирате, но го правят по начин, който разширява вашият капацитет. Те правят това, като предизвикват вашите вярвания и подхранват връзката ви със Знанието. Знанието ще промени почти всичко, което мислите, не защото всичко, което мислите, е грешно, а защото голяма част от онова, което мислите, е ненужно. Това опростява ума ви и докато умът ви става по-обикновен, той става по-силен, по-фокусиран и по-мощен. Сега вече не сте цял набор от под-личности, всички безумно конкуриращи се помежду си. Вие ставате личност с една гледна точка, с отвореност за учене и жизненост за живот. Вашата гледна точка вече не е толкова лична гледна точка, колкото вътрешна ориентация. Вие сте в състояние да промените вашите идеи и вярвания, когато това е необходимо, и така те са в състояние да ви служат като временни нужди, което е тяхната най-висша служба за вас.

Идеите и вярванията, предчувствията и асоциациите трябва да бъдат гъвкави в живота, защото докато се развивате, вие ще надраснете нещата, на които сте разчитали преди. Подобно на дете, което расте с различни комплекти дрехи, вие ще надраснете собствените си идеи и вярвания. Сега сте твърде големи за тях. Те вече не ви подхождат. Това не означава, че са лоши и, че не са подходящи за някой друг. Това означава, че те са станали твърде тесни и ви ограничават.

Пътят на Знанието също изисква самодисциплина, а самодисциплината е нещо, което трябва да се култивира. Наред със самодисциплината има и сдържаност. Хората имат много странна гледна точка относно сдържаността. Те смятат, че тя е свързана със самоотричане, но това е само тяхната гледна точка. Сдържаността всъщност е много важна и ако искате да съсредоточите живота си върху нещо, вие трябва да ограничите другите си дейности и да ги поставите във вашия централен фокус, каквото и да е той по това време. Сега нямате време и енергия за губене, защото вашето време и енергия са насочени към нещо.

Развитието на самодисциплина и способността за мъдро упражняване на сдържаност представляват нарастващи постижения в Пътя на Знанието. Вместо да бъдете водени от страсти и желания, принуди и нужди, вие все повече и повече функционирате извън тях, докато навлизате в дълбините на собствената си реалност. Това представлява свобода, сила и самоопределение. Тук можете да пренасочите ума си, защото той не е обвързан от предишната ви обусловеност. И така, идеите, вярванията и убежденията се променят в Пътя на Знанието, защото вие растете.

В началото казах, че много хора идват в Пътя на Знанието, защото искат да укрепят това, в което вече вярват, и то представлява един от техните мотиви, а често и техният доминиращ мотив. Те искат да продължат да изграждат гледната точка, която са изграждали толкова дълго. Но Пътят на Знанието ги отвежда някъде другаде. Не можете да използвате Знанието, за да изградите гледна точка. Трябва да използвате гледна точка, за да изградите достъп до Знанието. В това отношение вашата гледна точка трябва да бъде гъвкава, променлива и адаптивна. Това ви държи в челните редици на ученето и развива способността ви за взаимодействие с живота. Ако всичко се използва за изграждане на гледна точка, тогава вие не сте въвлечени в живота и вашето съзнание за него ще бъде много избирателно. Вие ще искате да видите само нещата, които представляват това, което искате да видите в живота си и няма да можете да виждате нещата такива, каквито са. Ще ги виждате само така, както искате да бъдат или както изисквате от тях да бъдат. Колко жалко и разделящо е това.

Пътят на Знанието ви води в различна посока. Той ви освобождава от тези тежести. Докато преминавате през Стъпките към Знанието, вие ще видите как вашата гледна точка трябва да се промени тук и там, ще видите, че трябва да направите корекции в мисленето и поведението си, и че трябва да преустановите определени идеи, които са били съкровени убеждения за вас в миналото. Идеализмът от всякакъв вид пречи на възстановяване на Знанието. Това е избор на вяра пред опит, на идеи пред взаимоотношения, на самочувствие пред истина. Дори за тези, които имат много възвишени представи за себе си и за Вселената, техните идеи, които може да изглеждат безобидни  по своята същност, се превръщат в голямо ограничение в Пътя на Знанието.

За да виждате и мислите ясно, умът ви трябва да бъде неограничен. Когато умът е неограничен, той има по-голям капацитет. Той има по-голяма сила на внимание и е в състояние да упражнява волята си по-ефективно, което води до по-голяма самодисциплина и способност да се въздържате по подходящ начин.

Пътят на Знанието не означава да имате високи духовни преживявания през цялото време. Тук става дума да бъдете истински в момента, да присъствате в момента, да бъдете отворени в момента и да бъдете на разположение да научите за Великата Реалност и Великата Общност. Пътят е отворен към Мистерията и проявлението, без да ги обърква. Пътят на Знанието не смесва Духа и материята, но уважава всеки в неговата собствена област. Така мъжът и жената на Знанието стават по-компетентни в света и в същото време по-способни да изживеят и проникнат в Мистерията, както и да учат отвъд настоящите или приемливи граници на мисълта. Те стават по-способни в практическите въпроси и в същото време по-проникващи в своето възприятие и разпознаване.

Пътят на Знанието ви отвежда в света и ви подготвя за света, но ви подготвя с по-добро състояние на ума. Това не е форма на бягство. Пътят на Знанието не ви позволява да избягате от ежедневието на живота. Той наистина е тук, за да ви помогне да допринесете за всекидневието на живота, тъй като сте дошли на света с тази цел.

За да преживеете нещата, за които говорих тук, и да разберете различията, които посочих, вие сами трябва да започнете и да напреднете в голямото пътуване. Трябва да предприемете Стъпките към Знанието и да научите какво представляват те, как работят и къде ви водят. Докато се изкачвате по-високо в планината на живота, ще разберете по-пълно самото пътуване. Ще видите тези, които са далече долу, които се борят да напреднат и да разбират, и ще разберете техните затруднения. Така ще изпитате състрадание към тях, защото вие самите сте пътували по този път преди.