Постигане на Спокойствие

Спокойствието е пълна наслада на вашия естествен ум и пълно използване на възможността да бъдете на света. В самата сърцевина на това преживяване е тишината. От тази тишина се излъчва сила на действие, която рядко може да се сравни с друга сила на света. Така че в самата си сърцевина, спокойствието е абсолютно неподвижно. Във външния си периметър, то има много мощно действие.

Следователно тези, които са ангажирани с този вид опит, са много неподвижни отвътре и въпреки това могат да функционират много компетентно на света. В интерес на истината, те могат да функционират на много по-високо ниво на ефективност от обикновения човек, защото умът им е концентриран.

За да концентрирате ума си, за да фокусирате ума си до такава степен, вие трябва да сте спокойни, защото тишината е това, което ви фокусира и концентрира. Това естествено се излъчва в света и оказва влияние във всички аспекти на човешките усилия. Вашият свят е бил спасяван много пъти поради кумулативния ефект от това. Малкото умове, които са ангажирани с този вид концентрация, са успели да защитят света от агресивните външни сили и от вътрешните конфликти. Призивът за тази концентрация със сигурност ще расте с течение на времето.

Не мислете за постигане на политически или икономически мир в света. На този етап това е нереално, защото сега вие работите вътрешно. Трудно се постига мир в света, защото светът не е място изпълнено с мир и спокойствие. Той е място на активност, на растеж, на търкания, на конкуренция, на разочарования и постижения – не точно тихо и неподвижно място.

Ако нямате мир и спокойствие във вашия център, който ръководи вашите действия, а много малко хора го постигат, тогава вие ще се включите в света на движението, живеейки на повърхността. Искането на света да бъде в мир означава хората да бъдат в различно състояние на ума от това, в което са в момента. Това не е лесно за постигане! Не всички хора по света имат нужда да постигнат такова самообладание; само малцина го правят, но тези малцина трябва да го постигнат. За тях това е жизненоважно и техните постижения ще резонират с другите и ще поддържат жива тази сила.

Затова позволете ми да направя една много важна бележка, на която трябва да отделим известно време. За да постигнете целта, която посочих тук, вие трябва да имате различен вид ум от този, с който сте свикнали. Вие вече имате този различен вид ум. Това е умът, който сте донесли с вас от Древния си Дом. Умът, с който мислите сега, е умът, който сте създали, откакто сте тук. Ние наричаме това „личен ум“ или „лична страна“. Той не е лош. Трябва да имате лично съзнание, за да можете да функционирате на света. В противен случай никой нямаше да ви разбере и вие нямаше да разберете никого. Личният ви ум не е вашият естествен ум. Личният ум е предназначен да служи на един Велик Ум, част от който сте и вие. Жестоко е да изискваме от личният ви ум мир, сила и хармония. Това е като да искате тялото ви да не изпитва болка. Личният ум е роден в конфликт, живее в конфликт и ще постигне спокойствие само в служба на по-великия Ум.

По-великият Ум не е личния ви ум. Това е ума, част от който сте и вие. Може да сте запознати с тази идея, но аз трябва да я подчертая, защото е критична: не можете да постигнете мир само с личния си ум. Това не означава, че трябва да се отървете от него, а че личният ви ум не може да бъде вашия център, защото не може да постигне мир. Личният ви ум може само да служи. Не се тревожете, когато казвам това, защото трябва да осъзнаете, че личният ум не е това, което сте вие. Той просто е конструиран и развиван от вашето детство – дори от раждането ви – като средство, което да ви позволи да функционирате на света като отделно човешко същество. Вие не сте създадени като човешко същество, но, за да станете компетентни на света, трябва да създадете този ум. Всъщност, вие не сте го създали. Вие просто сте използвали компонентите, които са били на разположение, за да го сглобите. Хората, които не обединяват ефективно личния си ум, не функционират много добре в обществото.

И така, всички вие имате лично мнение. Честито! Но не личният ви ум ще постигне спокойствие и мир във вас или на света. Нека го кажа по друг начин: личният ви ум не може да бъде неподвижен и спокоен. Ако тишината е в самата сърцевина на мира и генерира спокойствие, тогава тя не може да произтича от личния ви ум. Много хора днес наказват личния си ум, тласкайки го към робство, опитвайки се да го направят богоподобен, да го издигнат, да му осигурят възвишени принципи и идеали или да го измъчват до подчинение. Те правят това с много ограничен успех. Личният ум може да бъде издигнат и ще бъде издигнат в Пътя на Знанието, но той не може да постигне богоподобно състояние. Не правете бог от личния си ум. Той е временно превозно средство. Неговата цел е да ви позволи да допринасяте в света.

Докато по-великият Ум на Знанието не бъде преоткрит, личният ви ум ще ви доминира и вие ще му служите, докато не намери истинската си форма на служба. Вашето тяло също е създадено да служи на по-велик Ум. Какво може да направи тялото без по-велик Ум? Единствената ви надежда е да му осигурявате удобства, докато умрете. А, когато напуснете света и се върнете при своето Духовно Семейство, вие казвате: „Оставете ме да преценя. Не мисля, че успях. Кога мога да се върна?“ А те ви казват: „Ами, трябва да си чакате реда!“ Всеки, който се връща към другата страна нереализиран, е толкова нетърпелив да се върне обратно. Когато се върнете при вашето Духовно Семейство отвъд света, е толкова очевидно какво е трябвало да направите тук. Споменът ви се връща изцяло. От тази гледна точка е много ясно какво е трябвало да направите. Но когато дойдете на света, вие сте в гледната позиция на света и това не е много ясно.

Целта на това Учение е да ви даде гледната точка, която сте имали, когато не сте били тук, на света, и което ще направи всичко много ясно. Когато не сте тук, вие не мислите с личния си ум. Вие мислите с естествения си ум. Така че трябва да има начин да си възвърнете естествения ум, докато сте тук. Не можете да допринесете толкова много за света, когато не сте в него. Трябва да го направите, докато сте тук. Можете да се борите отстрани, крещейки „Да, мир! Ура, мир!“ като нас, но когато влезете в играта, ами, тогава имате по-директен ангажимент.

Така че, ние разчитаме на вас и вие също ще трябва да разчитате на нас. Ако не можете да получите достъп до естествения си ум, трябва да се научите да общувате с някой, който може. Това е много просто за разбиране. Ако искате да научите някакво ежедневно умение, вие трябва да работите с някой, който притежава това умение, нали? Това е много очевидно, въпреки че както знаете, много хора не го правят.

Нека сега поговорим малко за Естествения ви Ум. Той е много по-различен от личния ви ум. Първото ви преживяване с него ще бъде празнота. Ще изглежда призрачно, както влизане в голям храм, където се казва много малко, но се разбира доста много. Първият ви опит, ако не сте свикнали с това, е: „Боже, тук е призрачно!“ Всичко е много тихо; няма много шум или тичане наоколо. Тази тишина може да бъде много заплашителна в началото, защото е много мощна. И така, първото изживяване на спокойствието е празнота, защото в състояние на спокойствие, изглежда липсва толкова много от онова, с което сте свикнали. Това може да го направи да изглежда малко неудобно, дори малко плашещо в началото. Но ако продължите с подготовката си, вие ще откриете, че празнотата не е „нищо“. Тя е нещо. Просто е много неподвижна.

Когато хората се приближават към спокойствието, в началото те усещат често тежестта на собствените си конфликти. Ако влезете на много тихо място и останете там, кое е първото нещо, което бихте изпитали освен собствения си стрес и напрежение? Контрастът между вашето сегашно състояние и средата, в която се намирате, ще бъде толкова голям, че ще илюстрира собственото ви напрежение. Така че може да не искате да отидете на това място, защото в началото ще чувствате повече болка. Но след това, ако се върнете, вие ще откриете, че там има сладост, комфорт и увереност, които не можете да откриете никъде другаде.

Светът ще продължи да бъде свят. Не се опитвайте да направите света като вашия Древен Дом. Това не е добра идея и никога няма да бъде възможно. Светът винаги ще бъде едно лудо място, нали? Въпреки че светът може да бъде среда, в която хората преоткриват себе си – едно много по-щастливо място, отколкото е сега, той никога няма да е място на абсолютна тишина, спокойствие и мир. В крайна сметка хората първоначално са дошли на света заради вълнението. Но вълнението не вълнува за- дълго. Това обаче е друга тема.

И така, трябва да преоткриете Естествения си Ум, който ние наричаме Знание. Знанието измисля свои собствени мисли. Но тъй като е много тихо, винаги когато мисли, мислите му са много мощни. Винаги, когато ви подтиква да действате, вашите действия са много силни. Когато не мисли или не ви кара да действате, то е много тихо. Колкото повече преживявате това, толкова повече осъзнавате, че Знанието е като вас, но и нещо по-голямо от вас. Колкото повече установявате връзка със Знанието, толкова повече разбирате, че вече сте свободни да мълчите. Осъзнавате, че когато мислите със Знанието, мислите ви са мощни, а когато действате със Знанието, действията ви са насочени и силни.

За да се доближите до реалността на Знанието, вашият личен ум ще трябва да бъде реорганизиран. Може би някои неща ще трябва да бъдат изоставени, а други да бъдат придобити. Вашето тяло ще се промени, защото сега то се превръща в средство за по-голяма сила, поради което ние препоръчваме физическа годност за учениците на Знанието – не само, за да изглеждат по-добре и да живеят по-дълго, но и за да носят това Присъствие.

Когато сте спокойни вътрешно, вашето спокойствие е вашият принос към света. Спокойният ум има много по-голямо въздействие върху света, отколкото всяка друга форма на постижение. Това е мистериозно, но е истина. Но моля ви, запомнете моите думи: Не можете да имате спокоен личен ум. Това е като да се опитвате да накарате кръвта да спре да тече във вените ви. Личният ви ум ще продължи да бъде много разговорлив, нали? Разликата с течение на времето е, че вие сте с него все по-малко и по-малко.

Сега, защо е толкова трудно за хората да постигнат спокойствие? Ами, то е трудно нещо. Теоретично постигането на спокойствие би било лесно, ако искате само това и нищо друго. Но кой е в тази позиция? Ако искахте само това и нищо друго, то щеше да се случи много лесно. Всъщност вие щяхте да го имате. Но кой иска само това и нищо друго?

Знанието ще ви води, ще опрости живота ви, ще ви даде свободата да бъдете тихи и ще ви помогне да избягате от личния си ум. Кой би желал да е с дърдорко през цялото време? Кой иска да бъде управляван от малки мисли през цялото време? Божичко! Това е като да гледате повторения по телевизията двадесет и четири часа на ден!

Колкото повече преживявате Знанието, толкова по-малко ще се тревожите за загуба и оцеляване, защото ще имате увереност, че ще бъдете ръководени от онова, което трябва да направите. Това изобщо няма да доведе до пасивност, а до много повишена ангажираност и голямо чувство за отговорност, отговорност, която не е мотивирана от страха. Вие ще се грижите за тялото си, защото то е ценен инструмент за вас. Ще се грижите за ума си по същата причина. Ще се грижите за вашите дела, защото те са важни. Ще цените връзките, защото те са от съществено значение. Това не е пасивно състояние. Това не е като да седите в страната на сънищата по цял ден. Защо? Защото Знанието ще ви тласне към действие на света. Не сте дошли тук, за да се излежавате на плажа. Ще правите това, когато се приберете у дома. Е, всъщност там няма плаж, но все пак можете да се излежавате там. Можем да създадем плаж, ако някой иска!

И така, как правите всички тези неща, за които говоря? Хората често искат отговори на проблемите си. „Чета това, защото трябва да разбера какво, по дяволите, става с мен и как ще поправя тази ситуация. Бил съм с няколко учители на различни конференции, прочел съм някои книги и имам всички тези идеи и различни рецепти.“

Отговорът на всеки проблем е следването на средството за неговото разрешаване. Отговорите са нищо; те само генерират повече въпроси. Например, представете си, че сте се изгубили в средата на джунглата и се опитвате да установите къде се намирате и най-накрая някой от вас го разбира. „Ние сме тук, в средата на джунглата в тази страна.“ И всички казват: „О, толкова сме облекчени! Поне знаем къде се намираме.” Но вие все още сте на петстотин километра от най-близкото селище. И така, вие изминавате един километър и казвате: „Къде сме сега?“ И някой решава. „Ние сме в средата на джунглата в тази страна.“ След това всички казват: „О, толкова сме облекчени! Поне знаем къде се намираме.” Сега сте на четиристотин деветдесет и девет километра от вашата дестинация.

Следователно трябва да има средство за постигане на вашата цел, но не можете да разберете това с личния си ум. Ако личният ви ум представлява пет процента от вашия ум, тогава какво ще кажете за останалите деветдесет и пет процента? Мъртво тегло ли е това? Торба с камъни ли е? Това празни компютърни дискове ли са? Не. Това означава, че само пет процента от подготовката е за пет процента от ума. Деветдесет и пет процента от подготовката е за останалите деветдесет и пет процента от ума, което значи, че вероятно сте наясно само с пет процента от подготовката. Ето защо учениците на Знанието често чувстват, че не знаят напълно какво се случва. Но те се чувстват по-сигурни, защото личният им ум, с който са най-много ангажирани, е по-силно повлиян от Естествения Ум, който им влияе и с който те все още не са напълно наясно.

Нека кажа това по друг начин. Вашият личен ум, там където живеете, е все повече повлиян от нещо много велико, което вие не разбирате. Това може да ви притеснява относно това кой наистина отговаря за живота ви, но фактът е, че животът ви сега има по-висша цел, смисъл и посока, отколкото преди. Така че по-голямата част от истинската работа така или иначе се случва на друго ниво, извън вашия контрол. Всичко, което можете да направите, е да участвате или не, а за да участвате, е необходима силна воля. Следователно трябва да имате самоопределение, което елиминира всяка надежда да бъдете пасивни в ситуацията. Това е най-забавното. Постигането на мир е най-активния ангажимент. Това намира изхода от джунглата.

Може да се запитате: „Готов ли съм за това? Може би първо трябва да се оженя, да имам деца, да успея в бизнеса или да постигна голям статус в изкуството, или да постигна всичките си цели. Тогава може би, когато остарея и когато се наситя на всички тези неща, ще мога да насоча ума си към подобни занимания. Но какво ще стане, ако ви кажа, че когато стигнете половината път нагоре по стълбата, вие ще бъдете призовани в развитието на Знанието и това всъщност ще бъде началото на вашия духовен живот. След това, по-късно ще откриете, че стълбата – не забравяйте, че отиваме към средата на пътя – се простира безкрайно и в двете посоки. Следователно, където и да се намирате, вие сте на половината разстояние. Така че, когато остареете, независимо дали сте доволни или отвратени от света, вие стигате едва половината от пътя. Някои хора достигат половината път, когато са на смъртно легло, но тогава те не могат да направят много. Следователно половината е точно сега. Няма „Е, има други неща, които трябва да се направят първо.“ Половината разстояние е винаги, когато започнете.

Изходът от джунглата е да се следва подготовката. Това не може да бъде подготовка, която сте измислили за себе си, защото подготовката, която измислите, само ще ви задържа там, където сте. Нещо по-велико във вас трябва да я повика в битието; нещо по-голямо във вас трябва да ви ангажира с нея. Ще имате нужда от помощ от други, докато продължавате, както в света, така и извън него. Вашият духовен напредък е въпрос на светско участие, както и участие отвъд света.

Имате Знание в себе си, което чака да бъде открито. Нямате надежда за сигурност извън това, защото всичко, което изглежда сигурно, зависи от много слаби и крехки сили. Правителството ви е крехко, икономиката ви е крехка, тялото ви е крехко, мисловната ви система е крехка, взаимоотношенията ви са крехки. Всички тези неща са крехки без Знанието. Знанието е отвъд света, но е във вас и вие сте тук. И така, онова, което е отвъд света, е тук! Това е, което казвам.

Нека тогава очертая някои от нещата, които трябва да се култивират. Първо, трябва да се научите да развивате вътрешно спокойствие. Това ще ви позволи да получите достъп до Естествения си Ум. Трябва да започнете да общувате откровено относно вашите обстоятелства, така че те да могат да бъдат подредени подходящо, за да се решат много проблеми, да ви дадат свободата да проникнете по-дълбоко, както в себе си, така и в живота. Вашето разбиране за вашата среда е право пропорционално на вашето разбиране за вашия вътрешен живот. Следователно, когато се приближите до естествения си ум и бъдете по-ангажирани с него, вашата ангажираност с живота ви на света ще бъде по-смислена, по-проникваща и по-истинска.

Трябва да имате различна основа за установяване на взаимоотношения. Част от това може да се научи просто чрез опит, но вашите способности за разпознаване трябва да се развият. Естествено, Знанието ще направи това за вас, ако сте в състояние да го осъзнаете, да следвате неговите указания и да се научите да ги различавате от другите импулси, които може да ви управляват. Знанието ви освобождава от всички други импулси. Ето какво означава да бъдете свободни. Да няма кой да ви казва какво да правите е много ограничена и незадоволителна свобода. Повечето хора искат да им се казва какво да правят и се чувстват безпомощни и негодуващи, когато не го получават.

Следователно целта на свободата е да откриете собствената си свобода и да я изразите на света. Тогава липсата на някакво посегателство наистина означава нещо. Ако отидете някъде, където хората се забавляват и ги слушате отвъд личните им умове, вие ще чуете: „Дай ми нещо важно да свърша! Кажи ми какво да правя!“ Това е много, много силен призив на света. Лежейки на плажа, те казват: „Дайте ми нещо да правя! Умирам тук в това тяло. Чувствам се мъртъв. Дайте ми нещо.“ Ако слушате отвъд личния си ум, вие ще чуете тези неща, които контрастират с поведението и декларациите на хората. Това ще ви даде напълно различно и много състрадателно изживяване с околните. Не е нужно да имате теории за това. Просто трябва да слушате и да отговаряте. Това е друго нещо, което трябва да научите – как да слушате хората. Има много, много неща за учене и всеки път има различни стъпки. В изучаването и живота по Пътя на Знанието всеки се ангажира с усложненията и всичките усложнения отпадат.

Нека дам още един пример за свободата. Хората често приравняват свободата с възможността да имат избор, нали? „Свободен съм да вървя по този или онзи път и това представлява моята свобода. Всъщност мога да вървя по сто различни пътя. Това изразява моята свобода. Предстоящия уикенд мога да отида на сто различни места. Следователно, аз съм по-свободен от човека, който може да отиде само на две места. Истински свободните хора обаче, могат да отидат само на едно единствено място. Те не могат да отидат на другите деветдесет и девет. Те са свободни да отидат на единственото място, където наистина трябва да отидат, така че със сигурност не усещат тежестта на останалите решения. Как можете да бъдете щастливи, ако постоянно трябва да решавате нещо? Тук няма щастие. Но има и друг начин.

Разбира се, не всеки момент ще ви се налага да правите нещо, при което има само един избор, а през останалото време да се лутате наоколо. Но, когато дойде време да вземете важно решение, вие трябва да направите само едно нещо. Както виждате, свободата изисква различно разбиране, както и всичко останало сега. Това е много ясно за вашия Естествен Ум. Вашият Естествен Ум на Знанието ще разглежда взаимоотношенията и връзките по различен начин – свобода, себеизразяване, успех, всичко по различен начин. Това е едно съвсем различно възприятие.

Ангажираността и предаността са естествени в отношенията на Знанието. Това е връзката! Намирате правилния човек, с когото трябва да бъдете? Това не е трудно. Да бъдете с тази личност е по-голямо предизвикателство, защото все още имате личните си умове, с които да се борите и всичките си житейски дела, но връзката е непокътната.

За да можете да направите нещо ценно на света, животът ви трябва да е обикновен и да не може да бъде изцеден от лични бедствия и конфликти. Трябва да сте свободни да допринасяте. Тогава вашата жизнена енергия е свободна да излезе от вас. Вие функционирате напълно. Тогава сте способни да се включите в по-велики дела. Това потвърждава опита ви за вашия произход, за Великата Сила, която е с вас, за да ви помага, както и за стойността на вашите взаимоотношения.

Всичко, което трябва да направите в живота, е да разберете следващата стъпка и да я осъществите напълно. Елементарно! За съжаление, хората искат да направят всички стъпки точно сега или да направят стъпки, които са далеч напред по пътя. Ако направите само тази стъпка, тя ще ви отведе до следващата и така ще напреднете. Ако няма неефективност в ученето, вие ще можете просто да учите в рамките на тази прогресия и ще следвате правилния път към вашата дестинация. Стъпките включват отказ от това, което е несъществено и осъзнаване на онова, което е съществено. Когато правите това, което е от съществено значение, вие се чувствате значими. Когато правите онова, което е несъществено, вие се чувствате незначими, защото винаги се идентифицирате с това, което правите. Това е нормално. Дори Знанието се идентифицира с това, което прави.

Искам да знаете, че ви давам само една част от картината. Вашето разбиране винаги трябва да е непълно. Веднага щом си помислите, че е завършено, вие спирате да учите. Не се опитвайте да се чувствате комфортно с пълната космология, от която не може да излезе нищо ново. „Моите теории сега покриват всяка празнина.“ Мъжът или жената на Знанието не знаят какво, по дяволите, става! Исус не е знаел какво, по дяволите, се е случвало! Той не е знаел и какво е трябвало да се случи след това. Вероятно това е засегнало много силно личната му страна, поне в началото. Не е необходимо да знаете какво ще се случи след това; просто трябва да знаете какво правите сега, в момента. Това е свободата. Нека Бог контролира вселената! Животът е много по-добър с Бог, ако сте приятели с Бога.

Има само две места, където да бъдете на света. (Понеже искам да опростя всичко, казвам, че има само две!) Въпреки това, преди да направя това твърдение, трябва да ви кажа, че колкото по-проста е истината, толкова по-трудна за разбиране е тя. Много е лесно да мислите за някакви сложни истини, защото те не изискват голямо внимание. Простите истини, изискват голямо проникновение. Те изискват по-голяма ангажираност, за да могат да бъдат осмислени.

Има две места в живота: или сте с мислите си, или сте със Знанието. Какво е това? Ако не сте със Знанието, вие трябва да сте с мислите си, защото няма къде другаде да бъдете. Да сте с личния си ум е много изморително. Това е като да слушате двегодишно или може би четиригодишно дете по цял ден. И така, след известно време ви е нужно известно облекчение, особено ако сте се научили да бъдете самонаблюдателни, което е знак за зрялост. Искате малко облекчение от постоянния конфликт на личния ви ум. Това е добър знак. Това означава, че обмисляте и че има по-важно място за живеене.

Хората не са толкова различни един от друг, но оценките им за нещата са много различни. Когато гледате от позиция на личния ви ум, личните умове на другите изглеждат много различни. Ето защо понякога е трудно да се откажете от личния си ум, защото смятате, че се отказвате от вашата индивидуалност. Вашата истинска уникалност обаче е вашето проявление в този живот. Това е много радостна индивидуалност, защото не ви отделя от нищо.

Така че всички ваши вярвания трябва да бъдат преразгледани, което се случва естествено, когато постигнете връзка с по-великия Ум. Знанието не се интересува от деветдесет процента от нещата, които вълнуват хората. Първоначално това изглежда като обида. Може да кажете: „Ами, нещата, които са важни за мен, очевидно не са важни за Знанието!“ Това изглежда много обидно, но след известно време вие осъзнавате: „Ако Знанието мълчи сега, предполагам, че и аз мога да мълча. Ако Знанието е щастливо, може би и аз мога да бъда щастлив. Ако Знанието не прави нищо в момента, може би не е нужно и аз да правя нещо в този момент.“ Това води до истинска релаксация. Между другото, стойността на истинската релаксация е да се подготвите за ценно действие. Така че тя е винаги подготовка за извършване на нещо важно. Повечето хора гледат на релаксацията като на форма на възстановяване, а не като на форма на подготовка.

Казах, че много често първото преживяване на спокойствието е празнотата. Тогава също казах и че празнотата не е нищо. Тя е нещо. Тя е Присъствие. Така преминавате от чувство на празнота към чувство на голяма пълнота. Ако стоите извън празнотата, тя изглежда празна, защото е много неподвижна и чудесна, сякаш гледате звездите и мислите за пространството между тях. Ако можете, представете си, че пространството между две звезди всъщност е изпълнено с живот и че самите звезди са мъртви обекти в сравнение с онова, което съществува между тях. Използвайки тази аналогия, вие можете да разберете, че пространството, което е във вас, е невероятно жизнено и интелигентно, но отвън то изглежда празно, защото е много неподвижно и огромно.

За да постигнете тишина и спокойствие, вие трябва да станете спокойни. Най-великите неща в света са спокойни, но рядко се изживяват, защото всеки се състезава със 100 км в час. Ако животът се движи с 5 км в час, а вие се движите със 100 км в час, тогава няма да преживеете онова, което се случва. Вие ще изпитате единствено собственото си ускорение и изобщо няма да се чувствате като част от онова, което е около вас.

Знаете ли, нашият опит показва, че когато се даде истина, трябва да се даде и противоотрова заедно с нея, така че хората да не мислят, че тази истина е цялата картина и след това да запълнят всички празнини. Всички сериозни грешки започват като истина, която се счита за пълна. Следователно целта на истината е да ви води по-нататък, а не да прекрати вашето търсене. Ето защо, когато откриете нещо от голямо значение, то ви дава нов набор от въпроси, които да зададете.

Да се ​​подготвите за тишината очевидно включва пренастройка на външния ви живот и развитие на вашия ум, за да го концентрирате. Тук се научавате да свиквате с тишината и след това да прониквате в нея, за да получите нейните награди. Всичко ценно идва от тишината. Центърът на тишината е абсолютно неподвижен. Там няма движение, но всяко движение идва от него. Така е.

Откъде идва физическата вселена? Тя идва от тишината. Накъде отива физическата вселена? Тя се връща към покоя. Тишината не е мъртва. Тя е просто живот без движение. Не е нужно да се тревожите за това, защото сте дошли тук за движение, така че е много трудно да разберете живот без движение. Това е състояние на невероятен възторг. За да се подготвите за тишината, вие трябва да практикувате определен вид медитация, трябва да имате учител, трябва да имате метод и трябва да имате общност. Това са необходимите неща.