Какво се случва след смъртта

Какво се случва след смъртта? Много хора се чудят, удивляват и дори предвиждат с каква реалност ще се сблъскат, след като напуснат този свят. На практика акцентът върху това, е основата на световните религии. Изглежда прекалено невероятно и нереално да се мисли, че този живот, с цялата си интелигентност и възможности ще изчезне, когато тялото ви престане да съществува. Това е някакво противоречие, а не е само страх и безпокойство. Това е противоречие, защото вие сте родени с искра на съзнание и ще напуснете Земята с тази искра. 

Мистерията около това, многото философии и големите спекулации, които го заобикалят, продължават да озадачават хората навсякъде по света. Всъщност това е голямо безпокойство в цялата Велика Общност на живота във Вселената. Това не е грижа единствено за хората.Де факто това е голяма загриженост във Великата Общност 

Размишлението на това какво може да се случи след като напуснете този свят, е естествено в умовете на тежко болни хора и разбира се в умовете на много хора, които достигат финалната фаза на своя живот на Земята. Това обаче се превръща в емфазис за всеки, защото вашият живот тук в по-голямата си част се определя от вашия възглед за цялото ви съществуване. 

Ако се идентифицирате с вашето тяло, вие ще се чувствате слаби и уязвими както тялото ви. Вие ще се страхувате, че има хиляди неща, които могат да го наранят и унищожат. Вие ще се посветите да го защитавате, да се грижите за него, да му служите, за да задоволите неговите желания и удоволствия, както и да намалите болките и трудностите за него. 

Как ще живеете живота си тогава, ще зависи до голяма степен от това как се идентифицирате. Разбира се съществува по-велика част от вас, отколкото вашето тяло, и това е вашият ум. Това е умът, с който мислите. Той също така съдържа вашите мисли, вашите чувства, емоции и асоциации – всичко, което ви е впечатлило в този свят от момента на вашето раждане. И разбира се много хора – на практика всеки до известна степен – се идентифицират с този мислещ ум и със собствените се мисли. 

Хората мислят, че са една табелка. Те наистина смятат, че тяхната индивидуалност – с всичките си особености и уникални черти, с нейните слабости, силни страни и рискове – е това, което са те наистина и че техните мисли реално показват кои са те. Като се идентифицирате с ума, вие наистина чувствате малко повече могъщество над крехкостта на вашето тяло. Вие ще си мислите, „Добре, хората могат да наранят моето тяло, но не и съзнанието ми. Аз все още съм свободен да мисля.” 

Това е често срещано предположение разбира се, което за нещастие не е вярно, защото вие живеете в мисловната среда и приемате 99% от вашите мисли от околната среда или от вашето семейство, или от други бележити индивиди, за да посрещнете и отговорите на социалните правила, да отговорите на другите хора, да задоволите изискванията на вашето семейство и т.н. В действителност, вие имате много ограничена свобода на мислене, защото вашето мислене е обусловено по този начин. Вие мислите, че сте свободни, но в действителност не сте. 

По този начин хората се отъждествяват със своите мисли и дори със своите фиксирани вярвания. Те са готови в името на убежденията си да убият други хора, да водят войни, да извършат геноцид, да унищожават света и да отричат другите заради своите убеждения. Те се идентифицират със своите убеждения. Те смятат, че убежденията са това, което са те самите. Разбира се всеки страда до известна степен от тази илюзия. 

Къде бихте били без политическите си идеи и вярвания, без вашите религиозни идеи и убеждения? Къде бихте били без вашите социални стандарти, без вашите очаквания, без вашите планове, схеми, графици, навици и хобита? Къде ще бъдете без всички тези неща? Ще престанете ли да съществувате? Ще се изпарите ли?

Много хора се ужасяват да бъдат спокойни дори за момент, смятайки, че без мислене и без фантазиране върху идеи, чувства и емоции, спомени и очаквания, те ще изчезнат или ще полудеят, или ще изгубят контрол, или нещо друго от този род. Има и хора, които мислят, че имат душа, която е мистериозна и отвъд техния интелект. Трудно е да ѝ се припише някакъв аспект на ума или тялото.

Някои хора вярват, че имат етерно тяло, вид прозрачно тяло, защото не могат да допуснат, че биха съществували без някакъв вид физическа форма. Други мислят, че тяхната душа притежава много идеи и е версия на техния интелект и на социалната им кондиция. За щастие има и много хора, които разбират, че има нещо в тях и в другите, което е отвъд съзнанието и тялото. И това е знак на надежда. 

Какво би било, ако сте в болница и не можете да се движите? Тогава ще трябва да се изправите срещу вашият ум, защото ще можете да вършите много малко неща, или ако сте в инвалидна количка и не можете да осъществявате нормалния диапазон от дейности, вие ще трябва да се изправите срещу ума си в много по-голяма степен, защото няма да сте в състояние да тичате по цял ден наоколо.

Ако обаче животът ви разочарова, ако загубите любовта или привилегиите си, ако загубите уважението или възхищението на другите хора, това би било опустошително за вашия ум. Има хора, които се самоубиват, когато идеите им за тях самите са сериозно предизвикани или поставени под съмнение. 

Вероятно ще имате моменти на далновидност и моменти на ужасно разочарование – когато наистина не можете да подсилвате идеите за вас самите и да се разсейвате с вашите убеждения и хобита, с вашите занимания и удоволствия, защото животът хвърля гаечен ключ в спиците на вашето колело. Животът е прекъснал вашите мечти и вашият егоцентризъм. 

Сега трябва да се изправите срещу нещо друго във вас. Може би наистина не знаете кои сте. Може би не сте толкова сигурни във вашите идеи. Може би вашите убеждения за Бог, за живота, за природата, за културата и цивилизацията – може би те не са такива, за каквито сте ги мислили преди. И сега вие се съмнявате. Сега не сте сигурни. 

Хората са толкова фиксирани и самоопределящи се със своите мисли, че когато имат моменти на самосъмнение, те са шокирани. Тогава целият им живот е поставен под въпрос. Цялото им съществуване е под въпрос. Мислили сте, че се познавате и сте знаели защо сте на света. Дотогава животът ви е бил ясен. Дотогава сте имали модел, схема и план за него. Сега обаче не сте толкова сигурни. 

Винаги е добър знак, когато имате такива изживявания, въпреки че хората се стремят да ги избягнат, да избягат от тях и да се измъкнат по възможно най-бързия начин. Тези моменти могат да ви осигурят прозорец към дълбоката ви природа и осигуряват бегъл поглед, че това, което сте наистина не е вашия ум, не са вашите мисли, вашите вярвания, вашите убеждения, вашите асоциации, вашите спомени и всичко това. 

Моментите на голямо разочарование могат да бъдат истински пробив в това отношение. Ако изпитвате големи разочарования или самосъмнение, това е обещаващо за вас. Това може би е вашият шанс да избягате от затвора на вашия ум, на вашите убеждения и мисли. 

Вероятно сега няма да сте толкова непреклонни в отстояване на вашите идеи и вярвания, и няма да сте готови да обвинявате другите, които не са съгласни с вас или нямат вашите стандарти и очаквания. Винаги е добър знак, че може да имате шанс за бегъл поглед или напомняне, че не сте вашите мисли, че не сте вашият ум. 

Има по-велика частица от вас, която е отвъд всичко това. Може да я наричате ваша душа. Може да я наричате вашето Аз. Вие обаче не можете да я определите като форма. Можете да си я представите като подобна на Бог или ефирна. Можете да си я представяте по много начини, но в действителност умът не може да разбере Духът. 

Умът придава форма на всичко, но вие не можете да дадете форма на Духа. Духът може да живее във форма. Той заема форма, както е случаят с вас и сегашното ви съществуване, но наистина не можете да го накарате да приеме някаква форма. Можете да изградите форма около него. Той може да се вмести в нея, но това не е едно и също нещо както виждате. 

Не можете да превърнете Духът в нещо, което не е. Не можете да промените това, което Бог е създал, въпреки че всеки се опитва да стори точно това. 

Светът е създал вашето тяло. Вашият живот във физическата вселена е създал ума ви и вие сте съзнателни за него. Бог обаче е създал вашият Дух. Природата е създала вашият ум и вашето тяло. Бог е създал природата, но това, което Бог наистина е създал във вас и което е постоянно, е отвъд тялото и ума. 

Това представлява голям скок, голям преход в осъзнаването, голям праг, ако можете да преживеете това, което е представено тук. Докато все още живеете в света, функционирате, живеете в тяло, използвате ума си, за да се ориентирате в постоянно променящите се обстоятелства и безбройните проблеми на живота, да имате това преживяване за себе си отвъд ума и тялото си, това е много успокояващо. Това е прекрасен антидот срещу всички страховити мании, върху които хората са толкова пристрастени в ревностните си религиозни вярвания, в своите хобита, в своите романтични занимания, в своята натрапчива работа.

Когато осъзнаете, че съществувате отвъд всички тези неща, вие ще станете по-уверени и ще придобиете по-голямо самочувствие. Не можете да вярвате на тялото си, защото то лесно греши. То е лесно наранимо. То е предразположено към толкова много проблеми и винаги съществува вероятност да не се събудите на другия ден, да ви блъсне кола или да ви се случи някакъв друг вид нещастие. 

Не можете истински да вярвате на ума си, защото той е прекалено конфликтен и просмукан от страх, безпокойство и антагонизъм. Умът ви наистина е много хаотичен, защото не е ръководен от Духа, а без това, той е непостоянен. Той е подвластен на всякакви трудности и дори на самоунищожителни действия. 

Най-балансираните хора, тези, чийто вътрешен живот е най-хармоничен са установили своята идентичност отвъд реалността на интелекта. Те са разбрали, че предназначението на техния ум е да служи на нещо. Ако умът служи само на своите идеи, той става непостоянен и конфликтен, и резултатът от това е виден на света днес – хората създават красиви и ужасни неща, и въпреки целия интелектуален блясък те страдат; те не могат да са присъстващи с други хора; те не могат да стоят спокойно дори за пет минути; те са нещастни; те не знаят какво да правят със себе си; те не знаят как да бъдат с живота; те са ограничени във възможностите си да изпитват красота. Умът полудява без ръководството на Духа. 

Умът е създаден, за да бъде средство за комуникация. Това е неговата най-висша цел. Ако обаче тази цел не е осъществена, не е разбрана и истински използвана в човешкия живот, тогава хората полудяват от своя ум и от ума на другите. Това е една постоянна ракета.

Много хора използват опиати, за да избягат от вътрешния си антагонизъм, от адското състояние на своето съзнание. Хората изпадат в депресия. Хората се вманиачават в своите навици и хобита. Менталните заболявания стават неистови и постоянни. Ако умът не служи на Духа, той става самоунищожителен. И дори тези самоунищожителни тенденции да бъдат контролирани, умът не знае покой и реализация. 

Вие сте по-велики от това и ще разберете, че вашето съществуване продължава отвъд този живот, защото ако не сте вашето тяло и ум, тогава разпадането на тялото и дори смъртта на ума ви не представлява край на вашето съществуване. 

Така че, на въпроса какво се случва след смъртта, как ще погледнете на това и как ще го разберете зависи от това какво мислите че сте и с какво се идентифицирате. Ако мислите, че сте само тяло, тогава всичко приключва след смъртта. Вие сте като чаша вода, която отива обратно в океана. Вашите молекули стават част от молекулите на вселената, за да се превърнат в нещо друго – дърво, камък или част от друг вид същество във времето. Вие сте били само частица от материала на физическата вселена. 

Ако се идентифицирате с ума и мислите си, тогава ще се опитате да създадете Рай, в който интелектът ви може да оцелее и да бъде приложим. Нека да разгледаме това сега. Хората са измислили много видове райски състояния, но нито едно от тях не е достатъчно привлекателно за тях. Не можете да възхвалявате Бога по цял ден. Не можете да се радвате много дълго на удоволствията, без те да се превърнат в отвращение и вулгарност. Колкото и лесен, и красив живот да живеете, след време той става скучен за интелекта. 

Всичките ви представи за Рай, в който все още притежавате ум и тяло, след време стават адски. Защото какво е Адът, освен красиво място, в което никога не можете да бъдете щастливи? Този Рай, който хората си представят и в който интелекта и тялото им могат да оцелеят, след известно време се превръща в Ад. 

Някои хора мислят, че се сливат обратно с Бог, но това е истинско унищожение. Това е като да поставите капка вода в океана. И някак си няма значение за вас, ако смятате, че сте просто интелект и тяло. Дори ако Бог е чудесен, повечето хора няма да приемат истински унищожението. 

За да продължим с въпроса какво се случва след смъртта, наистина трябва да видим как разглеждате себе си и с какво се идентифицирате. Много хора не приемат тезата, че нямат тяло. За тях би било немислимо просто да са ум, в някакво празно съществуване, без какъвто и да е контраст и без никаква природа.

Ще бъде разочароващо да сте във физическата реалност без тяло, защото няма да можете да участвате в тази реалност. Вие ще говорите на хората, но те няма да ви чуват. Вие ще им махате, но те няма да могат да ви забележат. Вие ще викате и ще крещите на любимите си хора да не вършат неща, които са на път да сторят, но те няма да ви обърнат внимание. 

Затова, когато изоставят своето тяло или умрат, хората напускат тези, които обичат, в противен случай би било невероятно болезнено за тях да са близо до любимите си същества и да не могат да комуникират с тях. Дават им се само кратки периоди за „посещение”.

Можете ли да си представите разочарованието да сте мъртви и съпругата ви да се омъжи отново; бихте ли желали да присъствате на тяхната сватба, на техните любовни мигове, на тяхната романтика? Бихте ли желали да сте наблизо и да наблюдавате провалите на вашите деца и да не можете да поговорите с тях, да ги предупредите или посъветвате?

Затова починалите биват отвеждани далеч от любимите си хора, защото в противен случай тяхното изживяване и съществуване ще бъдат прекалено болезнени и мъчителни. В някои случаи връзката може да продължи, но дори тогава тя е прекъсваща. 

Когато умрете, вие губите физическото си средство, вашето тяло. То е изпълнило своята цел или е унищожено преждевременно, в зависимост от случая. Може да умрете млади или стари. Вашето тяло е временно средство. То се изморява и изхабява. То бива наранено. То боледува. То бива унищожено в различни конфликти. Вие излизате пред движещ се автомобил или не внимавате, когато управлявате своя автомобил и се удряте в дърво.

Хората изглежда вярват, че ще умрат в точното време, когато са приключили с живота си, но това е напълно погрешно. 

Всичко може да ви се случи във всеки момент. Затова трябва да внимавате и да сте присъстващи в това, което вършите. Хората мислят, „О, този човек беше готов да умре“. Възрастните хора, да. Хората, които боледуват от дълго време, да. Хората, чийто живот е толкова нещастен, че не си струва да живеят, да. Но повечето хора умират по всяко време. Те не са готови за смъртта. Те просто умират. Животът или ги напуска, или тялото им се изхабява, или правят глупави грешки и всичко приключва. 

И ето ви след това. Вие нямате тяло, но все още притежавате ум – за известно време. Това обаче е различно състояние на съзнанието както виждате, защото без тялото, умът не функционира със същия капацитет. Много голяма част от ума ви е заета с управлението на тялото и с насочването му, а това включва планове, дейности и спомени. Голяма част от умствените ви способности и енергия е заета с направляване на тялото и с плануване на неговите действия. 

Когато нямате тяло, голяма част от интелекта заминава с него. Все още ли ще си мислите какво да правите следващата седмица или какво сте правили предната седмица, без тяло? Все още ли сте загрижени за действията и ангажиментите си с други хора и с вашите планове? Без тяло, няма действия. Когато няма действия, няма и планове. Вие обаче все още сте там.

Ще имате възможност да хвърлите бегъл поглед върху живота си, вероятно за кратък момент, когато напускате, но след това ще трябва да преминете в друго измерение. И в това измерение, в зависимост от състоянието на вашето съзнание в момента на смъртта и в зависимост от съзнанието на вашия живот отвъд ума и тялото ви, вие може да се срещнете или да не се срещнете с член на вашето Духовно Семейство. 

Когато хората умрат в състояние на изключително невежество, омраза или насилие, те нямат такава среща. Те попадат в състояние на забрава, извън времето, където изглежда нищо не се случва. Дава им се друга задача, но те не могат да я изпитат. Те просто отиват в друго състояние на съществуване, защото не са осъществили учебната си мисия във физическата реалност. 

Не можете да се върнете при Бог, защото вашият ум и вашата опитност не са готови за това. Бог не размахва палка над вас и не решава всичките ви конфликти и трудности. Вие все още имате съзнание изпълнено с трудности и затова не сте готови да се завърнете в Рая или да навлезете в по-висш етап на съществуване. 

Няма Ден на Страшния Съд, в който ще бъдете съдени, където животът ви ще бъде оценен и ако сте добри, ще преминете и ще отидете в Рая, а ако сте лоши, ще бъдете пратени в адско и ужасно състояние. Това е абсолютна фантазия използвана от религиозните институции за подчинение на хората, за тяхното сплашване или наказание – безкрайно наказание в някои случаи. Не това обаче се случва на практика. Хората, които мислят така, вероятно виждат Бог като едно ужасно Същество! Свирепо! Жестоко! Защо да ви наказва Бог, когато сте поставени в свят, в който лесно бихте сгрешили и в който шансът да станете мъдри, е толкова минимален? Бог разбира, че без Знание, което да ви направлява, без дълбока интелигентност, която Бог е поставил и създал във вас, грешките ви са напълно естествени. 

Така че, ще ви наказва ли Бог, ако се провалите, ако не разпознаете и не изживеете тази направляваща сила и присъствие във вашия живот? Това е все едно да накажете детето, че е дете или глупака, че е глупав. Без Знание, което да ви води, тази дълбока интелигентност, която Бог е създал, ами всичко, което можете да правите, е да грешите. 

Идеята за добро и лошо поведение, ами, ако наистина сте извършили ужасни неща в живота си, вие ще бъдете пратени в друга форма на съществуване, за да компенсирате и реабилитирате тази част от вашето съзнание, която е отвъд интелекта. Вие носите това съзнание отвъд физическия живот до известна степен. Тя губи много от вашите мисли и грижи, защото ако нямате тяло, защо да сте загрижени? Когато сте извън физическата реалност, 90% от мислите ви просто нямат значение и контекст. 

Ако сте били невежи и насилници, ако сте умрели по насилствен начин или сте били сърдити на Бог, или сте били много, много конфликтни, вие ще бъдете пратени в различно съществуване, вероятно в същия свят, а в някои случаи и на друго място във вселената. 

Ако сте умрели в по-висока фаза на спокойствие и себеприемане, много вероятно е да срещнете член на Духовното ви Семейство, да бъдете събудени от тяхното присъствие и да си кажете , „Ле-ле! Къде съм бил?” Тогава ще се познаете един друг, въпреки че няма да притежавате форма. 

Това ще бъде като пробуждане от дълъг и проблематичен сън. Ще се завърнете там, където сте били, в напълно нова реалност. Това обаче още не е Рая. Още не е висша фаза. Духовното ви Семейство, което ви наблюдава, ще ви поздрави, ако напуснете този свят във фаза на приемане и отвореност. И ако сте живели без насилие и конфликти, вие ще бъдете почетени и щастливи да приемете вашата учаща група, с която сте от дълго време. Те ще ви предоставят възможност да избирате какво искате да правите, за да продължите да служите на живота във физическата вселена, защото ще притежавате перфектното Знание да сторите това. 

Възможността да избирате е важна, защото ще ви даде голям шанс за Самопознание в следващия ви живот във физическата реалност. Може да получите много по-голяма задача, с по-големи възможности. Ако не се опитвате да се поправите сега, ще ви бъде възложена по-голяма задача, с по-големи възможности. 

Това е определено както от вас, така и от Духовното ви Семейство. То е насочвано от Ангелското Присъствие. Това е реалност, която трудно може да си представите и затова не се опитвайте да и придавате някаква форма. Тук Ние говорим за дълбоко изживяване, а не за някакъв природен пейзаж. 

Всеки ще се завърне някога в Рая, но може да ви коства невероятно дълго време и изключително дълги страдания, за да стигнете до там. Не си мислете, че това е някаква идея за карма, както често се случва. Хората използват кармата, за да оправдаят окаяното състояние на толкова много човешки същества по света, мислейки си, „Ами те са били лоши в предишния си живот и затова страдат в сегашния.” Това е абсолютно погрешно и се превръща във форма на жестоко оправдание. 

Когато дойдете на света, вие трябва да се справяте в него. Може да се появите в много трудни и лоши обстоятелства. Това не е барометър, дали сте били лоши или добри в предишния си живот. Това не е някакво наказание. Ако сте достигнали определено развитие и духовно благосъстояние, вие бихте могли да избирате. Колко светци са се появили от гетата и от ужасните условия на човешкото съществуване по света? Бедността е по-благоприятна почва от светостта, отколкото богатството и изобилието.

Така че загърбете идеите, че един живот е наказание за този преди него. Това наистина не е така. Отчасти е вярно, че ако не сте служили на другите в един живот, вие ще бъдете поставени в позиция, в която да служите в друг. Това обаче не значи, че ще попаднете в ужасни условия и ще бъдете третирани грубо, въпреки че самите вие може да изберете тази възможност. 

Когато обаче навлезете във физическото състояние, спомените за Древния ви Дом и Духовното ви Семейство са изместени, не изкоренени, а заменени от изживяване на трудностите във физическата реалност. Това полага изцяло нов слой на осъзнаване и разбиране над това, което е основно и вечно за вас.

Ако сте били наистина лоши хора и сте извършили ужасни деяния, ами, може би ще бъдете слуги или медицински сестри, или домашни помощници, докато времето не заличи и компенсира раните от предишните ви физически съществувания. Вие обаче не сте наказани. Това е много по-различно. 

Има много Същества чакащи да се появят във физическата реалност, които избират такива условия тук на Земята, които вие не бихте избрали за себе си. Те признават, че възможността да претендират за Духовно Наследство, да си припомнят своето Духовно Семейство докато са на света, биха били по-оптимални в такава среда. 

Защото, ако сте родени в богатство, комфорт или блясък, съблазните са толкова големи, че представляват истински недостатък за хората, които желаят да дойдат на света, за да извадят на светло истинските си духовни дарби.

Богатите са по-заблудени от бедните. Те са много по-разсеяни. Те са много по-привързани от бедните към незначителни неща. Затова много хора избират бедността като по-голяма възможност. Това не извинява бедността, защото тя е изключително трудна и дори ужасна в някои случаи. Така че няма извинение за състоянието на човешкото съществуване на света. 

Духовният живот обаче продължава навсякъде – между богатите, между бедните и дори между отчаяните. Духовността е навсякъде. Затова бедните хора са обикновено по-религиозни от богатите, защото чувстват значението на религиозността. Те разбират границите на физическото си съществуване. Те са по-зависими от духовната сила в тях. Те са по-суеверни, но също така и по-набожни и благочестиви. 

Следователно, когато напуснете този свят, вие напускате вашето тяло и изоставяте голяма част от мислите, плановете, целите, схемите и нагласите си, защото вече нямате контекст за тях. Вие обаче все още имате ум. Вие все още притежавате светски ум. 

Ако навлезете в тази фаза и това висше състояние на съзнание с минимум раздори и конфликти, вие ще се срещнете с Духовното си Семейство, което ще ви даде следващата задача в същия свят или на друго място във Великата Общност на живота във вселената. По принцип хората се завръщат в същия свят, но не винаги. 

След като се превърнете в завършено същество във физическата реалност, тогава този ум, който ви поддържа и свързва с живота на това ниво, вече не е част от вашето съществуване. Тогава вие функционирате на нивото на чистото Знание и вашата личност се превръща в светлина във вселената. 

Тогава вие ще светите като звезда, а няма да плувате като малко речно камъче. Тогава необходимостта от приемане на форма, необходимостта от промяна, необходимостта от поправки, дори необходимостта от конкретен принос е преодоляна. И вие ще можете да навлезете в по-великата панорама на Създанието, която е отвъд физическата действителност. 

Не можете да си я представите сега и това може би дори не е желателно за вас, защото не сте се развили и напреднали достатъчно. Това не е свързано с вашите нужди в момента. Това е все едно да кажете на едно шест годишно дете плюсовете на 35 годишните. Е, шест годишните може да мислят, че е забавно да управляват автомобил или да имат други свободи, но това е наистина отвъд сферата на техните възможности. Така че, когато Ние говорим за живот отвъд физическата реалност, това е наистина отвъд вашата сфера на възможности. Вие сте едва на шест, а Ние ви говорим за някой на 35, използвайки аналогия, разбира се. 

Хората се страхуват да умрат и природата е посадила този страх в тях, за да не действат глупаво и да не прекратят преждевременно своя живот преди да имат шанс да сторят нещо тук. Ако желаете да сторите нещо важно в живота си, волята ви за живот трябва да бъде по-силна от желанието да умрете и това е добре. Нещата са по този начин, както виждате. В противен случай хората ще се откажат – животът е труден и те просто се отказват. 

Не можете да сторите това. Не можете да се откажете. Трябва да сте тук. Трябва да сте тук, за да осъществите уникален принос в живота, в това време и в тези обстоятелства. Това ви изкупва и допринася за еволюцията и щастието на живота във вселената. 

Когато разберете, че има живот отвъд ума и тялото ви, вие ще започнете да изживявате вашата цел на света и тази цел държи значението за вашето съществуване и смисъла да търсите тези връзки. Това ясно представя дълбоката мотивация, която е отвъд всички неща, които търсите и вършите в живота си. 

Пътешествието е пред вас сега. Затова Бог е дал Стъпките към Знанието. Затова е Новото Съобщение за човечеството на света. Затова е голямото разяснение за човечеството, което трябва да се обедини, за да се изправи срещу Великите Вълни на промяната наближаващи света и срещу бъдещето си във Великата Общност на интелигентния живот. 

Следователно вашето разбиране за духовността и религията; вашето разбиране за живота; вашето разбиране за истинската ви цел, значение и посока, трябва да бъде значително изяснено сега. Трябва да се подчертае онова, което е истина във всички световни религии и то е че сте пратени на света с цел, че този живот е възможност да изживеете и проявите тази цел, че от вас зависи да създадете живот, в който тази цел може да се появи в съзнанието ви, че сте тук да служите на света по този начин и да получите служба в замяна. 

Дошли сте тук от смъртта. Смъртта е начало и край, но е и фаза от великото ви съществуване и от великата ви служба на живота. 

Мислете за тези неща. Съзерцавайте ги. Разберете, че вашият интелект не може напълно да ги обхване, защото не може да разбере Духът. Той може само да служи на Духа и това е неговата велика цел и задължение. 

Знайте обаче, че вашият живот е по-велик от това съществуване и че сте отвъд ума, интелекта и тялото си. Отворете вратата за по-голямо изживяване, за по-голяма сигурност и за по-голяма сила, които са ваши да ги получите и отдадете на света около вас.