---
# --- identity
title: "Знаци от света"
work: "The New Message from God"
locale: "bg"
# --- place in the work
volume: 2
volume_title: "Том 2"
book: "Подготовка за Великите Вълни на Промяната"
chapter: 11
# --- provenance
received_by: "Marshall Vian Summers"
received: "2008-11-07"
received_location: "Boulder, Colorado"
# --- recording: one English reading, shared by every language
audio_url: "https://newmessage.org/av/signs-from-the-world.mp3"
# --- addresses: cite `url`, fetch `markdown_url`
url: "https://newmessage.org/bg/the-message/volume-2/preparing-for-the-great-waves-of-change/signs-from-the-world/"
markdown_url: "https://newmessage.org/bg/the-message/volume-2/preparing-for-the-great-waves-of-change/signs-from-the-world.md"
# `{locale}` is a prefixed language code; English is at markdown_url_en
markdown_url_pattern: "https://newmessage.org/{locale}/the-message/volume-2/preparing-for-the-great-waves-of-change/signs-from-the-world.md"
markdown_url_en: "https://newmessage.org/the-message/volume-2/preparing-for-the-great-waves-of-change/signs-from-the-world.md"
translations: ["en", "es", "it", "nl", "ko", "vi", "ar"]
# --- terms
usage: "Read and quote freely. Name the source and link to the canonical URL."
---

# Знаци от света

> Chapter 11 of *Подготовка за Великите Вълни на Промяната*, Volume 2 of **The New Message from God**.
> As received by Marshall Vian Summers on November 7, 2008 in Boulder, Colorado.
> Source: https://newmessage.org/bg/the-message/volume-2/preparing-for-the-great-waves-of-change/signs-from-the-world/
> Read and quote freely. Name the source and link to the canonical URL.

Днес мнозина изпитват тревога за бъдещето. Те се тревожат за посоката, в която се движи човечеството, както и за големите трудности, възникващи както вътре в отделните нации, така и извън тях. Възможно е страховете им да са свързани с конкретни неща или тенденции. Но независимо как тълкуват усещанията си, те им дават знак и насока, че светът навлиза в период на по-сериозни и продължителни изпитания и обстоятелства. Независимо от убежденията и предположенията на хората, техните усещания – стига да бъдат предвидени и наистина осмислени – ще им разкрият тези знаци.

Може би хората ще кажат: „Ами, силно се надявам нещата да се подредят добре.“ Или: „Ще се справим с тези предизвикателства чрез нови технологии.“ Или пък: „Преминавали сме през трудни времена и преди; ще издържим и ще излезем победители.“

Всичко това обаче са оценки на едно първично преживяване, което в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Ако хората се вслушваха повече в преживяванията си, отколкото в идеите си, щяха да имат по-вярна представа за това, което се задава на хоризонта и щяха по-точно да осъзнават как всъщност реагират.

Хората не искат да страдат и затова си казват неща, които да облекчат тревогата или безпокойството им. Това, естествено, е разбираемо, но често прикрива едно по-дълбоко преживяване и реален знак, който човек получава вътре в себе си.

Светът ви изпраща знаци, а по-дълбокият интелект във вас, наричан Знание, също ви дава знаци. Те ви предлагат насоки, индикатори и предупреждения. Знанието вътре във вас ще продължи да се опитва да привлече вниманието ви. И щом вниманието ви бъде спечелено, то може да започне да ви води по градивен начин, за да се подготвите за променящите се обстоятелства в света.

Хората разчитат на своите вярвания и предположения в толкова голяма степен, че често пропускат знаците и насоките; почти всички около тях също ги пропускат, защото не искат да се тревожат. Те не желаят да се чувстват безпомощни, безнадеждни или безсилни пред нещата, които усещат и виждат. Затова се опитват напълно да пренебрегнат всичко това или да се изгубят в някаква друга дейност, за да бъдат постоянно разсеяни.

Това е една от причините хората да поддържат постоянно състояние на разсеяност – защото не искат да бъдат насаме със собствения си опит. Те не искат да чувстват това, което чувстват. Те не искат да усещат празнотата в живота си или болката от компромисите. Те искат непрекъснато да бъдат заети с нещо.

Когато са били бебета, родителите им постоянно са им давали неща, които да ги разсейват – играчки, с които да си играят, или занимания – за да не плачат и да не изпитват дискомфорт. А сега, като възрастни, те се опитват сами да си осигурят разсейване – занимания и неща за игра – за да не усещат това, което всъщност чувстват.

Не всичките ви чувства са знаци и със сигурност не всички те отразяват истината. Но по-дълбокото ви преживяване преминава през чувствата и емоциите ви. Чувствата и емоциите са средата – не единствената, но основната среда, чрез която Знанието (този по-дълбок интелект във вас) общува с вас.

Хората, разбира се, имат множество защитни механизми – не само срещу външния свят и заплахите от заобикалящата ги среда, но и срещу собствения си житейски опит. Те не искат да изпитват дискомфорт, несигурност или тревожност, затова изграждат поредица от защити, които им позволяват да останат ангажирани с други неща и да се чувстват по-добре относно себе си и ситуацията, в която се намират.

Но в крайна сметка тези защити водят до отричане на изключително важни преживявания. Част от този защитен механизъм е създаването на цяла мрежа от фантазии, на които човек се отдава, опитвайки се да сътвори щастливи или интересни мечти, с които да замести реалните си чувства в дадения момент.

Истината е, че мнозина не се чувстват особено добре в настоящето. Не се чувстват добре относно обстоятелствата, в които живеят. Не се чувстват добре заради компромисите, които са направили. Не се чувстват добре относно собствените си преживявания и действия. Не се чувстват добре относно перспективите за бъдещето. И не се чувстват добре относно това, което виждат и усещат за бъдещето си.

В този аспект хората са по-проницателни, отколкото осъзнават. Тук чувствата им говорят по-ясно от реакциите спрямо самите чувства или от защитните механизми. Тук стремежът към щастие се превръща в самозаблуда, тъй като човек иска да признае единствено онези чувства и преживявания, които подкрепят този стремеж, докато отрича или отхвърля всичко останало от опита си.

Това води до своеобразно бягство от себе си и до ниско самочувствие, защото, ако не можеш да разпознаеш и приемеш собствения си опит, ти всъщност отричаш самата си същност. Намираш се в състояние на избягване на собствения си житейски опит.

Ако хората оставаха в досег със собствения си вътрешен опит, това в крайна сметка щеше да ги подтикне да търсят решение и да променят обстоятелствата си дотолкова, доколкото е по силите им. Това щеше да ги направи по-искрени както към самите себе си, така и към другите, като по този начин щеше да подобри отношенията им – както със самите тях, така и с околните.

Трудността, която хората изпитват да бъдат в досег със собствения си опит и да се научат да го споделят конструктивно, представлява фундаментална слабост на човечеството – слабост, която поражда огромно страдание и отчуждение от самия себе си, слабост, която руши връзката ви с другите. Защото, ако не можете да бъдете искрени със себе си, как бихте могли да бъдете искрени с другите? Ако не можете да уважавате собствения си опит, как бихте могли да уважавате техния?

Да признаете собствения си дискомфорт в този момент е изключително ценно, тъй като това отваря врата вътре във вас за появата на по-дълбоко преживяване. Дори преживяването ви да е неприятно или смущаващо, дори да поражда у вас тревожност за самите вас и за бъдещето, то всъщност ви подготвя. Това е част от механизмите, с които природата ви е дарила, за да оцелявате при променящи се обстоятелства и да предвиждате критични катастрофи.

Когато на света настъпват мощни бури, животните притихват и търсят подслон, докато хората често не им обръщат внимание, погълнати от своите стремежи, занимания или фантазии. В това отношение животните постъпват много по-разумно от хората.

Това е критичен проблем, защото огромната част от грешките, които хората допускат, се дължат на липсата на внимание. А причината да не обръщат внимание е, че не присъстват в собствения си опит и не осъзнават случващото се около тях.

Значителна част от проблема тук се корени в социалното обуславяне. Всички онези форми на обучение, акцентиране, поправяне и наказание, на които сте били подложени, за да се държите по определен начин, да разкривате само части от себе си и да изразявате само определени чувства, а не други, представляват всеобхватен проблем, засягащ почти всеки. Тук поведението ви е ограничено и се диктува от очакванията на околните; ако прекрачите тези граници, рискувате да станете обект на подигравки, осъждане, отхвърляне или – в някои случаи – на сурово наказание.

Единствената част от вас, която е наистина свободна от тези огромни ограничения, е присъствието на Знанието във вас самите, тъй като то съществува отвъд обсега на социалното обуславяне, както и отвъд влиянието на съблазънта и манипулацията. Ето защо то представлява най-свободната и най-естествена част от вашата същност.

Именно затова, когато започнете да предприемате „Стъпките към Знанието“ и да изграждате връзка с този по-дълбок интелект, вложен във вас от Бог, вие започвате да се освобождавате от оковите, които ви възпират и ограничават начина, по който преживявате света и изразявате себе си. Тук Знанието ще ви научи как да изразявате чувствата си конструктивно – така, че да не наранявате другите и да създавате най-добри предпоставки за това те да ви приемат.

Хората не си дават сметка до каква степен са управлявани от социалното обуславяне и как, в хода на ежедневието и поведението си, имат съвсем бегла представа за това какво всъщност чувстват и знаят за нещата около себе си. Това води до множество прояви на компулсивно поведение и социално обусловени действия, при които хората имитират околните, за да бъдат приети.

Това обяснява защо хората в рамките на дадена група или общност говорят, действат и изглеждат толкова сходно. Макар истинската им същност да може да бъде съвсем различна, те са възприели определена социална поза и модел на поведение, за да си осигурят приемане в групата, с която се идентифицират.

Това е разбираемо, но е наистина жалко, защото тези хора няма да действат разумно, няма да мислят самостоятелно, а по-голямата част от реалния им опит ще бъде отхвърлена и избегната. Те ще стоят на брега с гръб към океана, когато пристигнат Великите вълни. Те ще се окажат на грешното място в грешния момент, без да подозират какво предстои. Щом животните са потърсили по-високи места и са се оттеглили от брега, защо хората стоят там? Хората, които притежават много по-голям интелект и сетивно възприятие – защо стоят там?

Защо хората живеят на двадесет мили извън града, докато световните запаси от петрол намаляват? Защо хората влагат усилия в неща, които нямат бъдеще и няма да оцелеят сред Великите вълни на промяната, идващи към света? Защо хората не обръщат внимание на променящите се обстоятелства в живота си, а се надяват и вярват, че всичко ще се оправи или че някой друг ще реши проблемите им?

Очевидно това е неразумно, но все пак се вижда, че е плод на социално обуславяне и социална адаптация. Това е проблемът на човешкото отричане. Това е проблемът на това да не почитате и да не наблюдавате собствения си опит, за да разберете какво ви казва той и какви знаци ви дава. Става дума за избягване на знаците, които светът дава, за да не изпитвате дискомфорт или тревожност.

Светът ви дава знаци. Той ви казва какво предстои, но трябва наистина да гледате – и то дори когато другите не гледат. Трябва да обръщате внимание и да проследявате това, което наблюдавате, за да научите повече за него, тъй като истината не може да се види само в един миг.

Към света идват Велики вълни на промяна: влошаване на околната среда, променящ се климат и бурни метеорологични явления, изчерпващи се ресурси, нарастваща политическа и икономическа нестабилност, както и растящ риск от съперничество, конфликти и войни между групи и нации за това кой ще има достъп до оставащите световни ресурси.

Това са големите промени, които предстоят за вашия свят – промени, които ще засегнат всеки, дори и в богатите нации; всеки един човек. Защо да не обърнете внимание на това, след като то оказва толкова силно влияние върху живота и бъдещето ви, както и върху живота и бъдещето на вашите деца и близки?

Това изисква истинска смелост, защото ще трябва да се изправите пред проблеми, за които нямате отговори. Ще трябва да приемете, че всъщност нямате отговори и че вашите идеи и решения са или плод на въображението, или недостатъчни, за да се справите с идващите Велики вълни на промяната.

Можете да ги отричате, да ги оспорвате или да се опитвате да омаловажите значението им, но вътрешните ви усещания ще говорят друго. Можете да си казвате какво ли не. Можете да търсите експерти, които да ви казват това, което искате да чуете, за да успокоите тревогата си, но вътрешните ви усещания ще говорят друго.

Знаците на света и знаците от Знанието вътре във вас ще ви покажат какво предстои и ще ви насочат към това, което трябва да обмислите по отношение на подготовката.

Онези, които се подготвят за бъдещето, ще могат в голяма степен да избегнат опасностите и трудните дилеми, които то носи. Онези, които не се подготвят, ще бъдат изключително уязвими и ще имат малък избор, когато големите сътресения нахлуят в живота им. Но подготовката изисква готовност да мислите самостоятелно, да мислите отвъд собствената си несигурност, да мислите с решителност, смелост и възможно най-голяма обективност.

Не можете да вземате разумни решения, докато сте обзети от паника. Не можете да вземате разумни решения, ако се ръководите от страха. Може би след период на шок, изумление и смут най-накрая ще възприемете по-стабилна и обективна гледна точка.

В този момент ще се обърнете към Знанието вътре във вас и към Знанието в другите с въпроса: „Какво трябва да направя?“ Тук вие сте готови да действате, защото трябва да действате. Избягването, отричането и спекулациите само ви отслабват и ви правят по-уязвими. Те пречат да осъзнаете необходимостта от подготовка и ви карат да отричате, че притежавате силата да се подготвите.

Бог ви е дарил с по-дълбок интелект, който да ви води и защитава, да ви дава сили да преодолеете слабостите си, социалните обусловености, както и нуждата от одобрение и съгласие с останалите. Това е от изключително значение, тъй като може да се окажете единственият човек в обкръжението си, който реагира на случващото се по света по мъдър и практичен начин.

Тук не бива да се ръководите от волята или мнението на приятелите и семейството си. Трябва да мислите като отделна личност. Трябва да използвате силата на Знанието. Трябва да се изправите пред света и пред собствените си тревоги. Трябва да преодолеете страха и чувството за безпомощност и да се запитате: „Какво трябва да направя?“

Ако не предприемете действия, чувството за безпомощност и безнадеждност ще се засили и ще загубите инерцията, която ви е необходима. Да осъзнаваш ситуацията, без да действаш, води до друг вид криза. В такъв случай хората знаят, че трябва да напуснат потъващия кораб, но не го правят. Те остават парализирани и неспособни на действие пред лицето на непосредствена и огромна опасност.

Ако осъзнавате настъпващите промени и необходимостта да се подготвите, но отлагате тази подготовка, изборът ви става по-ограничен и по-скъп. Не бива да чакате, докато всички останали осъзнаят ситуацията, защото тогава ще настъпи паника и ще разполагате с твърде малко средства за помощ.

Преди да можете да помогнете на другите, трябва да укрепите собствената си позиция. Преди да помогнете на нуждаещите се, трябва да станете силни и стабилни. Не можете да постигнете абсолютна сигурност – това е невъзможно в този свят – но трябва да заемете по-стабилна позиция. Ако живеете на двадесет мили извън града и настъпи недостиг на гориво, ще останете блокирани. Ако тези условия се запазят, ще се превърнете в бежанци.

За хората в богатите нации може би е немислимо подобно нещо да се случи, но това е така, защото те смятат, че бъдещето ще прилича на миналото. Това се дължи на социалната им обусловеност, на техните убеждения и предположения, но не отговаря на онова, което им подсказват по-дълбоките им усещания.

Погледнете отвъд хоризонта на живота си, вижте какво се задава и се запитайте: „Какво наистина виждам да идва откъм хоризонта?“ Това е въпрос, различен от: „Какво искам да видя? На какво се надявам? Какво мисля, че искам да видя? В какво вярвам, че ще се случи?“ Тук не става дума за надежда, предположения или убеждения. Става дума за това да виждате нещата такива, каквито са.

Когато настъпят Великите вълни, защо хората стоят на брега? Защо се държат така, сякаш нищо не се случва, докато всички животни търсят по-високи места? Защо тези „глупави“ животни се оказват по-умни от хората?

Какво се задава на хоризонта? Какво наистина виждате и усещате? Забравете какво искате да видите. Това е неразумно и е самозаблуда – онова, което искате. Какво виждате в действителност? И какво трябва да направите, за да реагирате на това?

Погледнете ситуацията си: къде живеете, как живеете, как се придвижвате, естеството на работата ви, обстоятелствата и задълженията ви към другите. Всичко това ще трябва да бъде преосмислено пред лицето на Великите вълни на промяната. Ако направите това предварително, ще можете да извършите необходимите корекции и да си осигурите много по-стабилна и устойчива позиция – както за себе си, така и за семейството си.

Ако осъзнаете, че предстои голяма промяна, но не предприемете нищо, тревожността ви ще нарасне, както и усещането за безсилие. Ще останете на мястото си с надеждата, че някой друг ще се погрижи за тези проблеми, или чакайки чудо от Бога; защото, ако осъзнаването не води до действие, то води до чувство на безсилие и депресия. Ако човекът, стоящ на брега и очакващ идването на Великите вълни, си помисли: „Може би трябва да се преместя на по-високо място?“, но не се помръдне, той е обречен.

Знанието вътре във вас ви подсказва накъде да тръгнете, какво да правите, на какво да се отдадете и на какво – не, кога да продължите напред и кога да се въздържите. То прави това всеки ден. Но повечето хора са твърде погълнати от себе си и изпитват твърде силна съпротива срещу собствения си житейски опит, за да чуят и последват това естествено вътрешно напътствие, дадено им от Създателя на целия живот.

Това е великият дар, който носите в себе си. Но той няма стойност, ако се браните от него, ако непрекъснато се разсейвате и ако сте заети с други неща.

Природата ви е подготвила да се справяте с несигурността, с катастрофите и с опасните събития, но толкова много хора са загубили тази естествена способност. Те изграждат живота си на най-уязвимите места и при най-несигурните обстоятелства. Разбира се, мнозина са принудени да правят това поради бедност и политическо потисничество, но това е друг въпрос. Трагедията тук се разиграва в богатите нации, където хората имат избор и могат в много по-голяма степен да определят как да постъпят.

Погледнете как живеят хората и къде живеят. Те нехаят за силите на природата. Те не обръщат внимание на Великите вълни на промяната, които идват към света. Те не гледат, не слушат и не внимават. А ако видят потенциални проблеми, си мислят, че това не ги засяга – че обществото и цивилизацията ще решат всички проблеми, така че за тях самите няма опасност.

Понякога хората виждат неща, които трябва да видят, но не реагират адекватно. Реагират неразумно. Строят къщите си на брега. Живеят на десетки километри извън града. Градят кариера, която няма бъдеще и здрава основа. И когато трудностите настъпят – а те неизбежно ще настъпят – си казват: „Не предвидих това“.

Не са го предвидили. То е идвало към тях, знаците са били налице, но те не са ги видели. Не са се вслушали в знаците. Не са потърсили по-високо и безопасно място, докато са имали време за това, а сега стоят на брега, докато Великите вълни наближават.

Те ще потънат заедно с кораба, защото не са реагирали на знаците. И не са успели да преодолеят собствените си чувства и усещането за безпомощност и объркване. Страхът ще ги завладее и парализира; и ако някой не ги изтръгне от съня им, от това състояние на вцепенение, те просто ще потънат заедно с кораба.

Не бива да мислите, че това е било тяхната съдба, че Бог ги е призовавал обратно или че е дошло времето им да напуснат света. Всичко това са неразумни оправдания, целящи да прикрият грешките, които хората допускат.

Знанието вътре във вас иска да ви запази живи, за да имате шанс да изпълните съдбата си в този свят. То ще направи всичко възможно, за да привлече вниманието ви и да ви напътства. Ако излезете пред камион, това не е, защото Знанието ви е отвело там. Ако пресичате улицата, докато говорите по телефона, и ви блъсне кола, това се случва, защото не внимавате.

Вие не проявявате предпазливост, а светът е опасно място и трябва да бъдете предпазливи. Когато излизате от дома си или от сградата, в която се намирате, трябва да внимавате. Бъдете наблюдателни. Бъдете бдителни – точно както всички създания в природата са бдителни, доколкото им позволява тяхното съзнание. Това не е страх; това е просто обективност и наблюдателност.

Ако икономиката ви е пред срив, ще видите признаците. Ако обръщате внимание, ще ги забележите. Ако реагирате адекватно, ще се подготвите за тези събития.

Бог ви предупреждава. Светът ви предупреждава. Той ви казва какво предстои – не конкретно, не с определена дата. Това няма нищо общо с датите. Това е движението на живота. Това са променящите се обстоятелства във вашия живот. Игнорирайте ги на свой риск. Отричайте ги на свой риск.

Трябва винаги да бъдете бдителни. Това е част от осъзнатостта; част от това да бъдете живи. Този свят не е вашето небесно състояние. Тук трябва да бъдете внимателни – не уплашени, не живеещи в постоянен страх, а бдителни и наблюдателни.

Ако хората правеха това, щяха да избегнат повечето си грешки. И ако реагираха адекватно на видяното и се вслушваха в опита си, за да осмислят какво наистина означава той и какво може да изисква от тях, щяха да бъдат в много по-добра позиция, отколкото са днес. Ако се допитваха до Знанието при вземането на решения с кого да бъдат и какво да правят, светът щеше да изглежда и да се усеща по различен начин.

Вслушвайте се в опита си. Ако изпитвате постоянна или повтаряща се тревожност, или пък имате повтарящи се прозрения или идеи, обърнете внимание на това. Тук има три етапа. Първо е осъзнаването на нещо. След това е вглъбяването в това осъзнаване, за да го проучите и да се опитате да разберете какво означава. И накрая е предприемането на действия. Има го виждането на знака, има го вглеждането в знака, за да разберете какво означава той и на какво ви учи, и след това – предприемането на целенасочени действия.

Предприемането на действия тук може да изисква множество стъпки; не става въпрос за едно-единствено действие. Ако осъзнаете, че мястото, където живеете, не предлага устойчиво бъдеще, това ще наложи поредица от действия във времето, които ще извършвате на етапи. Ако животът ви подсказва да се отдалечите от бъдеща опасност, това може да изисква множество действия – цялостен план за действие.

Животът ще ви предостави това време, но вие трябва да реагирате. Не можете да отричате или отлагате онова, което трябва да се направи. Напредъкът тук означава, че времето между проглеждането, осъзнаването и действието намалява. Времето, което изтича между момента, в който видите, че бракът ви е загубил своя живот и смисъл, осъзнаете какво означава това и предприемете действия, се съкращава. Времето между осъзнаването, че трябва да спортувате и да се грижите за тялото си, разбирането на значението на това и самото действие – също намалява.

Така, когато се сблъскате с непосредствени опасности, ще можете да виждате, да осъзнавате и да действате адекватно. Няма да изпаднете във вцепенение и объркване. Няма да изпаднете в състояние на парализа или бездействие. Няма да бъдете сковани и възпрепятствани от социалните си обусловености, от страховете или от чувството си за несигурност.

Бог ви е дал силата да правите това. Това е силата на Знанието. Ето защо изучаването на Пътя на Знанието и предприемането на Стъпките към Знанието изграждат тази вътрешна сила и съвкупност от способности. Това възстановява връзката със самите вас, способността ви да функционирате успешно в света и способността ви да съпреживявате опита на другите – да се учите от техните успехи и неуспехи, да почитате човешката им същност и да подкрепяте проявата на Знанието у тях.

Макар това да изглежда като въпрос на здрав разум, то всъщност е революционно, тъй като променя отношението ви към собствения ум, тяло, култура, семейство и към целия свят около вас. Това е мащабно прехвърляне на авторитета от вашите идеи и социални обусловености към един по-дълбок авторитет, вложен във вас от Бога – авторитет, който не може да бъде подведен и който притежава огромна сила и възможности.

Човечеството навлиза в период на безпрецедентни и задълбочаващи се промени. Как ще реагира то? Ще се подготви ли мъдро и своевременно? Ще избере ли сътрудничеството между нациите и народите си? Или ще води борба за това кой да получи последните останали световни ресурси?

Човечеството се разраства, но черпи от изчерпващ се източник на ресурси. Как ще се подготви за това? Може ли да осъзнае ситуацията? Ще разбере ли какво означава тя? И ще действа ли по подходящ и градивен начин? Отговорите на тези въпроси започват от самите вас и от начина, по който реагирате на собствения си живот и обстоятелства.

Вие давате своя принос най-напред, като внасяте мъдрост и компетентност в собствения си живот. Тогава ще можете да помагате на другите, защото сами ще сте видели силата на Знанието и ще сте разпознали препятствията, стояли на пътя ви, както и начините за тяхното преодоляване.

Вместо да се съсредоточавате върху това какво ще спаси човечеството, по-добре се погрижете за това какво ще спаси вас, както и онези, които обичате и за които носите отговорност. Знанието ще ви даде необходимото осъзнаване и път, който да следвате. То ще разкъса оковите на социалната обусловеност, както и оковите на слабостта и бягството от реалността вътре във вас, дарявайки ви с огромна сила и увереност.

Трябва да внасяте сила, а не слабост в човешкото семейство. Вашата роля е да откриете тази сила в себе си, да я прилагате и следвате в живота си, както и да я споделяте с другите. Това се постига по-скоро чрез личен пример, отколкото чрез поучения.

Именно това ще покаже на другите, че и те притежават силата на Знанието – че и те имат силата да преодолеят вътрешните си задръжки, за да се изправят пред бъдещето и да се подготвят за него, макар то да не прилича на миналото.