Вяра, работа и Висша цел

Хората имат голямо объркване по отношение на вярата. За много хора вярата се е превърнала в нещо като заместител на култивирането на собствените им способности и на поемането на по-големи отговорности. Те не искат да правят много, но имат вяра, че нещата ще се получат. Те вярват, че успехът ще бъде техен. Те вярват, че ще успеят да избегнат трудностите и бедствията.

Те наистина не отговарят на знаците, които им се дават от света и от по-дълбокото Знание, което живее в тях. Те просто ще се установят и ще имат вяра, така че да не трябва да се тревожат за нещата и да не трябва да полагат по-големи усилия или да влагат по-голяма проницателност.

Докато вярата се празнува в повечето култури – тя се цени, счита се за значима и истинска – тя наистина не се използва отговорно и истинската ѝ стойност се губи.

Хората може да чувстват, че работят твърде много, но често това означава, че работят неефективно и губят енергия за проблеми, които остават нерешени. Те или губят енергия и време за хора, които наистина не изпълняват ролята си, или губят енергия и време заради навици и мании, които са фундаментално нездравословни за тях.

За да живеете успешно в света, е необходима много работа. Трябва да се примирите с това. Ако се опитате да го избегнете, тогава всичко ще зависи от продуктивността на другите. Вие ще се откажете от отговорността си, а заедно с това и от способността си да развиете смелост, умения, визия и решителност.

Да се опитвате да работите възможно най-малко означава да си осигурите бъдещ провал и отчаяние, и по пътя ще загубите самоуважението си. Ще загубите самочувствието си. Ще загубите способността си да решавате проблеми в света и да се адаптирате към променящите се ситуации. По пътя ще станете нечестни със себе си, разчитайки на извинения и оправдания, вместо да се изправите пред реалността на вашата ситуация и реалността на вашите собствени способности.

Вярата съпътства голямата работа, но не замества голямата работа. За да приемете по-висша цел в живота, която знанието във вас, по-дълбоката интелигентност, която Бог ви е дал, ще ви разкрие с течение на времето — ако желаете и сте готови да работите за нея — тази по-висша цел ще изисква решителност, смелост и способност за решаване на проблеми и за правене на нещата, които далеч надхвърлят това, което ще изискват по-голямата част от нормалните форми на заетост.

И все пак хората мечтаят да имат по-висша цел или смятат, че тяхното приятно хоби е по-висша цел, или си дават титла: „Аз съм художник, аз съм музикант, аз съм учител“. Така те наричат това висша цел. Но това не е тяхната по-висша цел, разбирате ли, защото не идва от по-велик Източник. И човекът, в почти всички случаи, никога не е развил решителността, капацитета или способността си да поеме по-голяма роля в живота. Част от този провал е нежеланието да работите за разрешаване на дилеми в живота си и да се научите как да приведете работата си към по-голям фокус и ефективност.

Ясно е, че има хора, които работят много усилено, но не стигат доникъде. Понякога, в случай на бедност, това е косвено. Тези хора са изправени пред нещастието на обстоятелствата си. Но освен в крайни случаи на бедност, хората губят енергия и жизненост заради неща, които нямат голямо значение в личния им живот. Те са въвлечени във връзки, които са нездравословни за тях. Те се опитват да се грижат за хора, които няма да се грижат за себе си. Те не са в процес на изграждане на силата, уменията и самоопределението си. И така те са заседнали в нездравословни обстоятелства и се чувстват безпомощни и безнадеждни, но имат вяра, виждате ли. Но вярата тук наистина не им помага много, защото не може да замени собствените им отговорности.

Има богати хора, които работят много усилено и не стигат доникъде, защото работата им не е правилно фокусирана. Те не са ангажирани с правилните дейности и също губят енергия заради навиците, хобитата, разрушителните си връзки и вътрешните си конфликти.

Част от това, което прави вашата по-висша цел изкупителна е, че не ви дава свободата или времето да се занимавате с неща с малка стойност. Вие нямате време за това; не можете да си го позволите. Не можете да си позволите да бъдете съкрушени и да изпитате самосъжаление или да се убедите, че не сте добре. Вие не можете да се спънете когато работите, защото работата е твърде голяма, твърде взискателна и твърде важна, разбирате ли.

Ще трябва да положите повече усилия, и то по-интелигентни, отколкото при всяка нормална работа.

Колко по-различно е това от онова, което хората смятат за по-висша цел, което е радостна работа, приятна работа, работа, която е вдъхновяваща, работа, която удовлетворява, работа, която обичат да вършат.

Можете да обичате по-велика цел, можете да бъдете изпълнени с по-велика цел, но тя ще отнеме всичко, което имате, за да я постигнете. Това ще ви обедини във вас самите поради необходимост. Тя ще изисква всичко от вас. Тя ще изисква повече от вас, отколкото смятате, че можете да дадете или дори искате да дадете.

Това е, което ви изкупва, разбирате ли. Това е, което прави живота ви цялостен, фокусиран и завършен. Това е, което ви дава силата и необходимостта да оставите настрана безсмислените неща, да се освободите от връзки, които нямат бъдеще и цел, и да получите всякаква помощ, от която се нуждаете, за да разрешите вътрешните си трудности, защото сега имате по-голяма мисия, която трябва да изпълните.

Съществува мечта за по-висша цел, а след това има и изисквания да живеете по-висшата си цел. Една по-висша цел ще изисква поемане на риск, несигурност, разочарование, провал на други хора. Това не е лесна задача, виждате, не е задача за колебаещите се или за хора със слаби сърца, или за тези, които са обсебени от себе си, които губят цялата си жизнена сила заради неща, които не могат или не искат да разрешат.

Вашата цел ще ви оформи, ще ви укрепи, ще ви направи мъдри и състрадателни. Защото ще видите колко много се изисква да бъдете наистина истински хора в света и да изпълните своята мисия и съдба тук. Това дори не е количеството работа; това е качеството на работата; това е намерението на работата; това е всеотдайността на работата; това е мъдростта на нейното прилагане.

Всички тези неща трябва да са там, разбирате ли. Тук не става дума за предаване на живота ви, при което просто да бъдете водени, сякаш сте ремарке и Бог е камионът, който ви тегли. Вие не можете да бъдете теглени като малко дете, защото Бог изисква от вас да бъдете компетентни, ефективни, силни и самоопределящи се в този свят, за да изпълните задачите, които трябва да изпълните. Тук не става въпрос да се предадете, да станете гъвкави и просто да бъдете там, докато Бог поиска да направите нещо. Това е нелепо. Това е един вид духовно благополучие.

Хората искат да получават социални помощи, за да не се притесняват за работата, за парите, за здравето или за връзките си. Те просто ще бъдат ръководени сега. Но няма да е Бог, който ще ги води. Това ще бъдат други сили във Вселената. Собственото им безделие ще ги ръководи. Техният страх ще ги ръководи. Чувството им за неадекватност ще ги ръководи. Чувството им за вина ще ги ръководи. Негодуванието им към другите и страхът им от провал ще ги ръководят.

По-великата цел е изкуплението, защото не можете да си позволите да се провалите. Провалът не е опция за вас. И това е, което ви дава силата да осъзнаете, че нямате избор. Не можете да пуснете топката и да се приберете у дома. Не можете да се откажете и да седнете някъде на плажа отдавайки и радвайки се на себе си. Вие сте поели реалност и отговорност, които не можете да отречете, не можете да се лишите заради любов или пари, заради красота, богатство или удоволствие.

Някои хора ще погледнат това и ще си помислят, че „О, това е  прекалено. Нямаше да съм свободен. Бих се отказал от свободата си.” Но това, от което те наистина се отказват, е тяхното колебание, техните конфликти, тяхната болка, тяхното страдание, тяхната неадекватност, техните самозаблуди и себеобсебености. От това се отказват тук.

Вашата по-голяма цел ще ви изкове и ще ви принуди да бъдете една личност с една цел и една по-дълбока ориентация в себе си. Ако вашата цел е истинска и се ръководи от знанието, това ще ви изкове в една много по-могъща личност, отколкото сте днес. Ще изгори това, което е нечисто във вас. Това ще ви даде много висока летва. Това ще изисква големи неща от вас. Това ще изисква последователност, решителност и смелост.

Без тези неща вярата е извинение. Тя е замяна. Тя е оправдание. Тя се превръща в самоизмама. Тук хората казват: „Е, няма да се тревожа за това. Нещата винаги се получават.” Да, нещата се получават, създавайки невероятна трагедия и разочарование за хората. Ако вие не ръководите живота си, някой друг ще го направи вместо вас. Ако оставите живота си на обстоятелствата, обстоятелствата ще определят резултата. А това рядко е благоприятно за хората.

Истината е, че Бог ще иска много от вас. Искате ли Бог да ви говори? Искате ли Бог да ви напътства? Искате ли Бог да бъде част от живота ви? Бог ще иска много от вас. О, Бог ще иска толкова много, че това ще ви отведе до вашите предели.

Хората идват при Бог със своя мързел, безхаберие, объркване, мании, цели, амбиции, предпочитания, негодувание, враждебност – всичко.

Така че работата на Божественото е да деконструира тези неща. И един от най-добрите начини да направите това е да дадете на човека нещо наистина предизвикателно да направи, нещо, което е напълно различно от неговите цели, амбиции и планове да реализира себе си и да придобие богатство, удоволствие и щастие.

Не, Бог ще им даде нещо друго, което да направят, нещо много по-различно, нещо много по-трудно, но нещо обединяващо, уеднаквяващо и овластяващо. Отидете в тази страна и нахранете това село. Разберете как да направите това. Отидете и помогнете на тези хора. Подкрепете тази организация. Защитете тази нужда в обществото. Опазете тази гора. Обявете се срещу несправедливостта и работете усърдно за това.

Няма духовно удовлетворение отделно от тези неща. Няма измъкване от колелото на живота и смъртта. Вие сте изпратени в света, за да постигнете нещо. За какво е това бягство? Това е като бягство от дома. Това е като отпадане от училище. Това е като да изоставите вашата жена и вашите деца. Вашата роля и фокус в духовността не е да се върнете при Бог. Вие ще се върнете при Бог, навреме. Вие дори не искате да се върнете при Бог, толкова сте отдадени на това да бъдете в света.

Важното е да правите това, за което сте изпратени тук, това, което знаете в сърцето си, това, което обикновено е много по-различно от вашите цели, амбиции, желания, фантазии и всичко останало. Това е разликата между реалността и фантазията, между духовността като извинение и оправдание, и духовността като вдъхновяваща и овластяваща сила в живота ви.

Вие ще видите доказателствата за фантазиите на хората по отношение на духовността в акцента върху просветлението. Хората ще медитират трийсет години и ще станат просветлени. Това би имало смисъл само ако прекарват по-голямата част от времето си в хранене на хора и грижа за тях. Просветлението трябва да се превърне в служба, ако иска да бъде истинско и значимо. Трябва да служите на истински хора, на реални ситуации, на истински живи същества. Не можете да служите на идеи, вярвания и концепции.

Вие сте изпратени в света, за да извършите нещо конкретно. Знанието във вас знае какво е това и се опитва да ви насочи и премести в позиция, в която можете да разпознаете това и да срещнете тези хора, които ще бъдат част от вашето по-голямо служене и постижение тук. По пътя знанието изгражда вашата сила, изгражда вашата проницателност и вашата смелост.

Но по пътя си, разбира се, вие срещате големи препятствия. Защото вие живеете в култури, които са водени от алчност и страх, от гняв и враждебност, от конфликти и партизанство. Ако живеете в богата нация, вие непрекъснато се разсейвате от удоволствието, властта, красотата и богатството. Така че има огромни пречки. След това са вашите собствени предпочитания, вашата собствена непростителност за вашето минало и решенията, които сте взели в детството и които все още изживявате несъзнателно.

Така че по-голямата част от духовната работа е деконструиране на затвореността ви, на вашите недъзи, на вашите фантазии, на вашите мании и заблуди, за да ви помогне да се отделите от слабостта си и да ви обедини със силата ви. Необходима е вяра, за да направите това, защото всъщност не знаете къде ви води то. Вие наистина не знаете резултата. Бог не осигурява награда за вас.

Вие правите това, защото знаете, че трябва да го направите. Защото в сърцето си знаете, че трябва да предприемете това пътуване. Вие не правите това, за да задоволите целите на ума, или вашите идеи за просветление, или [защото] ще станете светци, богове, или някоя от тези глупости.

Вие предприемате пътуването, защото трябва. И това е, което ви връща при Бог, защото тук вие следвате това, което Бог е поставил във вас да следвате. Не знаете къде ви води то. То ви отвежда от миналото ви. Това е деконструиране на онова, което ви затваря. Това изгражда вашата сила, вашата увереност и вашата способност да разпознавате силата и присъствието на знанието във вас.

Вие предприемате това пътуване без голяма идеология, без сложно космологично разбиране. Ето защо всеки може да поеме великото пътуване към по-висша цел. Един беден фермер или селянин може да се справи по-добре от някой в университета, тъй като може да има по-малко за разграждане. Може да има по-малко за заделяне и по-малко, което го спира.

Вие предприемате това пътуване, защото знаете, че трябва да предприемете това пътуване. Това е мястото, където вярата е истинска. Вие не вярвате, че всичко ще се нареди и че нещата ще бъдат наред. Това е глупост. Без по-голямата работа има бедствие, има страдание и нещастие. Нещата не се получават просто така. Може би един или двама души ще се възползват от резултата, докато други ще страдат от него.

Ако искате да окажете влияние върху света, ще трябва да работите много усилено за това. Ако искате да направите разлика тук, ако искате животът ви наистина да произведе нещо ценно, с трайна стойност и да повлияе на живота на другите по смислени начини, ще трябва наистина да работите за това.

Ще имате пречки вътре във вас. Ще имате препятствия навсякъде около вас. Не можете да си позволите да капитулирате пред собствените си патетични чувства или пред критиките на другите. Трябва да сте по-могъщи от онези неща във вас, които ви разубеждават и от онези хора, които могат да ви разубедят отвън.

В този момент може да нямате тази сила, но ще трябва да я развиете и затова пътуването е дълго. Вие не получавате наградата веднага, защото истината е, че не сте готови. Вие нямате визията; нямате умението; нямате властта. Така че изграждането на уменията, визията, силата, капацитета, толерантността, прошката, мъдростта и проницателността – това всъщност е целта на пътуването.

Вие не просто трябва да направите нещо важно в живота. Дори и да можете да предвидите какво може да бъде това за вас, има голяма пропаст между мястото, където се намирате сега, и мястото, където трябва да бъдете, за да вършите тази работа наистина ефективно. Не можете да бъдете личности, които се ръководят само от консенсуса на вашите приятели, които се ръководят от социалните условности, които се ръководят от одобрението на другите и които са доминирани от други хора и техните мнения. Не можете да сте хора, които са роби на обществото и на неговите плитки ценности.

Вие стоите на дъното, но трябва да стигнете до върха на планината. Там не сънувате себе си. Там няма вълшебно килимче, което да ви отведе нагоре. Там няма асансьор. Няма хеликоптер. Трябва да направите това пътуване. Вярата е, че трябва да направите това пътуване. Вярата, която влагате в това, ви мотивира да предприемете това пътуване. Това е вярата. Не вярата, че всичко ще се нареди, всички ще бъдат обгрижени, всичко ще бъде наред. Това не е вяра. Това е заблуда.

Човечеството живее във време на голяма опасност. Великите вълни на промяната наближават света. Времената ще станат по-трудни за всички. Вие сте изправени пред свят на намаляващи природни ресурси. Вие сте изправени пред свят на екологичен упадък, лошо време и нарастваща икономическа и политическа нестабилност. Смятате ли, че всичко ще се оправи без огромни човешки усилия за смекчаване на тези проблеми и за определяне на различен курс за човечеството и за неговото бъдеще? Мислите ли, че за това ще се погрижат само правителствените лидери или умните учени, или няколко светци?

Не можете да приемате нищо за даденост. Няма гаранция за успех нито за вас, нито за цялото човечество. Трябва да имате смелостта да се изправите срещу големите заплахи за човешката цивилизация, Великите вълни на промяната, които идват отвъд хоризонта. Те ще ви мотивират правилно, ако имате смелостта да се изправите срещу тях и ако не капитулирате пред собствения си страх или чувство за безпомощност.

Не можете да замените това осъзнаване с вяра. Мислите ли, че Бог ще се намеси в единадесетия час и ще поправи всички грешки на човечеството? Историята ви е показала, че Бог не прави това. Това е вашата арена на действие. Бог ви е дал знание, за да ви води, да ви защитава и да ви подготви за по-велик живот. Вече го имате подаръка. Не стойте безучастни и не се надявайте на чудеса.

Виждате ли разликата тук? Някои хора искат Бог да направи всичко. Те просто искат да бъдат на хранилката на Господ. „Да, Бог ще се погрижи за този проблем вместо мен. Бог ще разреши тази трудност. Бог ще ме спаси от провал и лишения.” И ако случайно се справят добре в трудна ситуация, те смятат, че Бог е създал чудо за тях. Но те не могат да обяснят напълно факта, че много други хора са били опустошени. Те може да кажат: „О, те не вярваха достатъчно. Нямаха достатъчно вяра.” Това е такава заблуда, разбирате ли, самозадоволителна заблуда.

Бог няма да поправи света. Бог е изпратил тук вас, за да поправите света, вас и всички останали. Забравете деня на Страшния съд. Забравете края на времената. Това няма да се случи, разбирате ли. Всичко е измислено от хора, които никога не са поемали отговорността да се ангажират с по-голямата си цел да бъдат тук.

Бог иска да види как полагате усилия – развивате мъдростта, развивате състраданието, развивате прошката, развивате търпението, развивате по-дълбокия капацитет за разпознаване и служба на хората.

Ще трябва да преминете през някакъв ад, за да стигнете до там. Няма да е лесно. Ще трябва да изкачите тази планина. Ако не го направите, Бог няма да дойде и да ви издигне на нея. Вие трябва да осъществите пътуването. Трябва да развиете волята, знанието, съзнанието, както и вярата, че трябва да направите това пътуване.

Хората вярват в много неща. Те имат вяра в правителствата. Те имат вяра в икономиките. Те имат вяра в индустрията. Те имат вяра в търговията. Те имат вяра в медицината. И все пак в предстоящите трудни времена тази вяра ще бъде предизвикана. Правителствата ще изглеждат некомпетентни и корумпирани. Лекарствата няма да бъдат достъпни за всички. Търговията ще се окаже неспособна или без желание да обслужва реалните нужди на хората. Икономиките ще се провалят и ще залитнат, както се случва в този момент.

И така, къде ще поставите вярата си? Това е истинска криза за хората, разбирате ли, защото светът се движи под краката им. Това е истинска криза. Това е криза на вярата. Това е криза на доверието. Това е разочарование, огромно разочарование, възмущение, набор от провали.

По принцип трябва да имате вяра в знанието в себе си и в другите. Но вие трябва да култивирате способността да разпознавате знанието и да следвате знанието и силата да изпълнявате това, което знанието ви дава. Трябва да се ангажирате с по-задълбочена преоценка на живота си – къде сте, с кого сте, какво правите, с какво сте се ангажирали, вашите задължения, вашите взаимоотношения, вашите дейности, всичко. Да видите кое е вярно и кое ненужно. Да видите къде губите енергия в живота си. Да видите на какво се отдавате, което няма обещание, което не води до никъде. Какво ви спира? Какво ви побеждава в собствените ви мисли и емоции? Кой ви побеждава отвън?

Всички тези неща, разбирате ли, всички те са част от подготовката за вашата по-голяма цел. Всички те са части от изчистването на ума ви. Всички те са части от ангажирането с по-дълбокия разум, който Бог е поставил във вас – да ви напътства, да ви защитава и да ви подготвя.

Но трябва да имате много ясен ум, за да направите това. Трябва да сте готови да работите повече, отколкото някога сте работили, с по-голяма решителност и самодисциплина. Не можете да се заблуждавате тук. Ще имате нужда от други хора в живота си, които са могъщи, които са отдадени, които са решителни, които са силни. Не можете да излизате с група хора, които не правят нищо, не отиват никъде, защото ще загубите цялата си енергия за тях. Дори и да са сладки и приятни, те крадат живота ви от вас.

Така че въпросът е: „Какво е вяра?“ Вярата е желанието и способността да следвате това, което Бог е поставил във вас, за да ви води. Тук не става въпрос за религия. Може да бъдете хора без религиозни традиции и да следвате пътя на изкуплението. Може да бъдете хора с всякаква религиозна традиция и да следвате пътя на изкуплението. Може да сте хора, които дори не мислят, че има Бог, и да следвате пътя на изкуплението. Не става въпрос за вяра или идеология. Вярата е твърде слаба. Тя е твърде погрешна. Тя се манипулира твърде лесно от правителствата и институциите, както и от умни и хитри лидери. Тя зависи от вашите собствени страхове и предпочитания, за да бъде истинска основа.

Имате нужда от по-голяма и по-здрава основа от тази. И Бог ви е дал тази сила и тази основа. Вашата задача сега е да я откриете, да предприемете Стъпките към знанието, да започнете да разпознавате доказателствата за знанието в собствения си живот и да разграничавате и отделяте знанието от вашите принуди, вярвания и фантазии. Това не е лесно. Ще трябва да работите много усилено. Не можете да седнете и всичко да ви стане ясно един ден.

Бог вече ви е дал отговора. Бог вече ви е дал цел. Бог вече ви е дал живот, шанс да бъдете в света. Вие или го използвате, или го хабите? Къде губите енергията си? Къде губите фокуса си? Погледнете към вашите притежания, вашите взаимоотношения, вашите дейности и това, което си казвате. Имате нужда от различен план, различен наръчник, различен път.

Умът ви не знае какво е знанието, защото знанието съществува отвъд областта и обсега на интелекта. Но умът ви трябва да поддържа това страхотно пътуване. Трябва да мислите в хармония с пътуването. Трябва да имате вяра, че пътуването е истинско и че трябва да го следвате и да го предприемете.

Това е добре поставена вяра. Тук няма извинение. Това не е някаква компенсация или оправдание. Това не е заместител на отговорността. Това е, което подкрепя отговорността. Това не ви извинява от голямата работа, която трябва да бъде свършена. Това ви дава увереност, че великата работа трябва да бъде свършена.

Не можете да седите безучастни и да се надявате, че Бог ще се погрижи за нещата в живота ви, защото светът ще стане по-тъмен и по-труден. Великите вълни на промяната наближават. Не можете да им избягате. Ако ги отричате или избягвате, вие само отслабвате позицията си, което ви прави по-малко способни да се подготвите и по-малко способни да се ориентирате в несигурните и трудни времена, които предстоят.

Не можете да седите и да чакате някой да оправи нещата вместо вас – да направи света по-добро място, да компенсира сериозната опасност, пред която човечеството е изправено сега. Не мислете, че само вярата ще ви издигне над тези големи трудности, защото вярата може да бъде разрушена и унищожена пред лицето на сериозно разочарование. Сега ще имате нужда от нещо по-силно от вярата, което да ви води, да бъде вашият сал, да бъде източникът на вашата сила, да бъде ваш водач и съветник.

Бог спасява разделените чрез Знанието. Но Знанието е ръководител на задачи. То е ангажирано. То е решително. То не е като личния ви ум, който е навсякъде. То не е конфликтно. То не се страхува. То не е покварено от света. То не е компрометирано от света. То не търси одобрение от другите. То не се впечатлява от богатство, красота и власт. Ето защо това е най-мощният и надежден аспект от вас – най-великият дар, който Бог е дал на вас и на човечеството. Това е най-голямата ви сила.

Именно в това трябва да вложите вярата си и трябва да вложите вярата си във вас, за да следвате знанието, да предприемете дълбока преоценка на живота си, да се подготвите за по-велика цел в света, да следвате Стъпките една по една, без да се опитвате да контролирате процеса или да сте сигурни в резултата. По този начин, вие предавате ума си на по-велика сила. Но вие не се отказвате от вашите отговорности. Вие не избягвате изискванията, които ще бъдат разкрити пред вас, докато продължавате напред.

Това ще проясни ума ви. Но може да сте объркани в началото, защото ще са необходими много различни мисли, за да се стигне до промени. Това ще изисква различен подход и преоценка на това къде сте били и какво сте направили – честна оценка на живота ви.

Защото в сърцето си знаете къде успявате и къде се проваляте. Започнете с това. Не търсете заключения. Не изисквайте отговори. Не изисквайте решения. Всичко това представлява безпокойството на вашия ум и на вашата собствена несигурност. Вместо това се посветете на пътя, който Бог е поставил във вас и пред вас.

Не осъждайте другите, а използвайте тази енергия, за да се ангажирате да се учите от грешките им, което винаги ще ви показва важността на знанието и ще засили вашият ангажимент. Тук дори големите провали, трагедии и грешки на хората ще ви насърчат към знанието. Защото в света има само Знание и нужда от Знание. Това е всичко, което ще намерите в света.

Тук начинът е прост, но неразбираем. Вашият интелект не може да го разбере. Вашият интелект може само да го подкрепи и да поеме пътуването. Тук това, което ви спира, ще бъде деконструирано, докато продължавате, и вие ще откриете къде се намира истинската ви сила и как Бог наистина работи в живота ви. Ще намерите своята сила, увереност, решителност и по-голяма смелост, която естествено притежавате.

Имайте вяра в знанието в себе си и в другите. Но знайте, че трябва да намерите това Знание, трябва да го разпознаете, трябва да го следвате и да го живеете. Трябва да видите това в другите и да им простите техните провали, както Бог им прощава за тях.

Не осъждайте света, защото той е място, където Знанието не е открито. Това е място, където хората все още не са изкупени. Как можете да очаквате от тях да бъдат успешни, мирни, любящи и прощаващи? Това е място на грешка. Това е и място за корекция. Това е място, където хората могат да избират отново. И тяхното обещание тук е осигурено, защото Бог е поставил знанието в тях.

Единственият въпрос е: колко време ще отнеме? Колко голяма е нуждата? Знанието е там. Нуждата от знание е навсякъде. То е във вас; това е и в други; то е навсякъде. Почувствайте го и то ще ви отведе до отговора, който Бог е поставил във вас. И отговорът няма да бъде идея или вяра, а път, който трябва да следвате. Знанието ще се ангажира да ви помогне да следвате този път. С него ще намерите сили да го направите.