Как Бог действа на света? Какво значи това? Кои са примерите за това? Бог се стреми да ви върне при себе си и да ви върне в истинската ви връзка с живота, такъв какъвто съществува той тук и сега, за да ви позволи да намерите своето място в света и да изпълните своята специфична роля тук. Това възвръща вашето самочувствие. Това също утвърждава вашия авторитет, който трябва да упражнявате, за да се доближите до по-голям авторитет. Не можете просто да се откажете от властта си и да се опитате да се подчините на някаква по-висша Сила. Това никога не може да бъде ефективно.
Ако трябва да представлявате Божественото, трябва да станете представители. Не можете да дойдете като просяци. Не можете да бъдете пасивни. Не можете просто да се отдадете. Хората се опитват да направят това, защото са или твърде мързеливи, или твърде неконцентрирани, за да се подготвят действително за ролята, която трябва да изпълнят. Те просто искат Бог да направи всичко за тях. Това, разбира се, е невъзможно, тъй като те трябва да свършат по-голямата част от работата. Техните усилия, техните способности и техните постижения са това, което те трябва да преживеят, а не Божиите.
Да се откажете от цялата си власт – да си мислите, че не можете да вземете решение за нищо или никого, да отречете собственото си възприятие и опит, и да дадете всичко на Бог – изглежда като прекрасна свобода и прекрасно бягство, но не това е начинът, който ще възстанови за вас вашите истински способности и вашата истинска стойност. Бог няма нужда от прослава. Вие сте тези, които се нуждаят от утвърждаване в света. Бог не е воден от желанията на егото, които мотивират хората да установят собствената си значимост. Не мислете, че Бог мисли като вас или Бог ще изглежда ужасен и противоречив, жесток или безсилен.
Разочарованието и объркването, които хората имат относно Божественото, се основават на проекцията, че Божественото мисли за живота и за тях по начина, по който те мислят за живота и за себе си. Бог функционира на нивото на Знанието, което е различен вид ум и интелигентност от вашия личен ум. То не е коварно. То не е вероломно. То не е самоугаждащо. То не е егоистично. То не използва другите за лична изгода. То не се състезава. То не обсъжда. То не се чуди. То не е объркано. То не е нужно да взема решения. То действа, защото знае и между моментите на действие, то е тихо и присъстващо. То е абсолютно сигурно и е безкрайно търпеливо.