Хората не осъзнават, че Бог им е дал Ум като Божия – по-дълбок Ум, Ум, който не е бил покварен от света. Те смятат, че Божият Ум е като техния личен ум, просто по-голям и по-мощен. Тук, във въображението на хората възникват представите за един ревнив, разгневен и отмъстителен Бог. Това е така, защото те проектират върху Бог собствените си склонности и собственото си затруднение.
Ако Бог е всемогъщ, как може Бог да е несигурен? Ако Бог знае грешките, които ще направите, защо Бог би ви наказал, че ги правите? Ако Бог знае, че без Знанието умът ви ще бъде объркан и изгубен в света, защо Бог ще ви наказва за това? Това би било като да накажете бебе, защото плаче, или да накажете дете, защото прави детски неща. Това е невежество и въпреки това тези идеи са много разпространени в света, много разпространени сред определени хора в определени институции, които твърдят, че представляват Божествената воля и цел в света.
Бог знае, че физическото съществуване е трудно и проблематично, и че в него хората ще бъдат уплашени, ужасени и водени от обстоятелствата на живота. Ето защо Бог е поставил Знанието във вас и във всички съзнателни същества – като източник на напътствие; като източник на корекция, защита и вдъхновение.
Бог е създал съвършената противоотрова и съвършената корекция на грешките. Бог не очаква съвършенство от вас тук, а само по-голяма служба за благополучието на другите и за благополучието и запазването на света.
